Доброкачествените тумори на кожата представляват обемни разраствания на кожни клетки (новообразувания), които са ясно отграничени от околните тъкани и не врастват в тях. Както всички новообразувания, доброкачествените кожни тумори водят началото си от видоизменени клетки, които в процеса на увеличеното си деление променят формата, размера и функцията си. Причина за възникването на тези тумори са външни или вътрешни за организма фактори, които нарушават механизмите за контрол на делението, растежа и диференциацията на клетките.
Видът на доброкачествения кожен тумор зависи от клетките, от които произхожда – например от мастната тъкан произхождат липомите, от кръвоносните съдове – хемангиомите, от съеднително-тъканните елементи – фибромите. Диагностиката им в много случаи е лесна поради характерната клинична изява (напр. при липоми, папиломи), в други случаи изисква повишено внимание, тъй като клиничната изява на някои доброкачествени тумори е сходна с тази на злокачествени новообразувания.


Към доброкачествените кожни тумори отнасяме:
Невус (синоним: бенка, пигментно петно, пигментен невус, меланоцитен невус) – доброкачествен тумор, който в болшинството от случаите е вродено образувание. Възможно е невуси да възникнат при колебания в нивата на половите хормони при бременност, пубертет или климакс. Съществува фамилна предразположеност.

Невусът представлява туморовидна формация с цвят, вариращ от светлокафяв до червено-виолетов и черен. Размерите му варират от като се наблюдават и гагантски невуси. Съставен е от видоизменени меланоцити – клетки, които съдържат голямо количество от пигмента меланин. Невусът има потенциал за злокачествено израждане и преминаване в меланом. Същевременно, невуси се наблюдават при 2/3 от представителите на европеидната раса. Сами по себе си бенките не изискват лечение освен в случаите, на хронично травмиране, често възпаление или големи размери, защото тогава нараства риска от преминаване на невуса в меланом.


Фибром – доброкачествено новообразувание, което се състои от зрели съединителнотъканни елементи. Характеризират се с бавен растеж, ясни граници и светлорозов цвят или цвят на околната кожа.

Фибромите биват твърди и меки. Твърдите се характеризират с плътна консистенция, в която преобладава влакнестата субстанция, броят клетки е малък, а туморът е добре отграничен от околните тъкани. Твърдите фиброми растат по-често на широка основа, но е възможно и „на краче“. Меките фиброми представляват торбовидни образувания с набръчкана повърхност, които растат „на краче“. В болшинството от случаите се срещат при жени в зряла възраст. Засягат шията, слабинните и мишничните гънки, гърдите и кожните гънки под млечните жлези.
Лечението на фибромите е хирургично, под местна или обща анестезия. Премахването е препоръчително при често травмиране на фиброма или ако козметичният дефект е изразен.


Липом – доброкачествен тумор, който произхожда от мастната тъкан и има подкожно разположение, кръгла форма и капсула, която го отграничява от околните тъкани. В редки случаи е възможно туморът да бъде дифузен, без ясно отграничение от околните тъкани. Липомите са безболезнени, кожата над тях е непроменена, слабо подвижна. Срещат се по ръцете, гърба, гърдите, корема и бедрата и могат да достигнат значителни размери.Лечението е хирургическо, чрез ексцизия или липосукция.


Хемангиом – доброкачествен тумор, произхождащ от кръвоносните съдове. Хемангиомите представляват червени петна, надигнати над околната кожна повърхност, с ясни граници и могат да имат различни форми и размери. Разполагат се на кожната повърхност, вътрекожно или надкожно, безболезнени са, но са лесно раними и склонни към кървене. Наблюдават се предимно в детска възраст, по-често при момичета, и се характеризират с бърз растеж. При възрастните също по-често е засегнат женският пол. Хемангиомите биват плоски, пунктиформени (точковидни), звездовидни (съдови звезди) и кавернозни (пещеристи – най-тежката форма, засягаща и околни тъкани и органи).По лицето и скалпа формират естетически неприятни за пациента образувания.


Лимфангиом – произхожда от лимфните съдове. Лимфангиомите също като хемангиомите често се откриват при деца. В зависимост от клиничното протичане и хистологичния строеж те биват 4 типа – капилярен, кaвернозен, кистичен и смесен. Наблюдава се нарушен лимфоток и подуване на засегната област.


Папиломи – ясно отграничени тумори на тънко краче или на широка основа, обикновено с малки размери. Повърхността им е неравна, дребно- или едрозърниста, понякога с власинки. Лечението им е хирургическо – ексцизия или електрокоагулация.

Злокачествените кожни образувания се дължат на абнормен растеж на клетки в кожата. През последните години се наблюдава значително увеличаване честотата на кожния рак, което е свързано най-вероятно с продължително излагане на ултравиолетова радиация, наследственост или посещаване на соларни студия. Диагностиката не е сложна за професионалиста. Ранната диагностика и правилното лечение са гарант за окончателното излекуване на пациентите. 


Базоцелуарният карцином е най-често срещаният кожен рак. Той засяга предимно възрастни хора, но напоследък възрастовата граница намалява значително и може да се види и при млади хора с II-ри и по-рядко III-ти тип кожа. Симптомите се изразяват в поява на възелче или раничка, кървяща и при минимална травма, поява на перли в периферията. Най-честата локализация са откритите части на кожата на тялото – лице, скалп и деколте. Почти никога не метастазира, но е агресивен единствено към подлежащите тъкани, които бавно консумира.

Спиноцелуларният карцином (плоскоклетъчен рак) е значително по-агресивен от базоцелуларния. Появява се върху предшестващи преканцерози, фототравмирана кожа – актинични или соларни кератози, кератоакнатоми и др. Върху полулигавиците се развива при пушачи, при наличие на левкоплакия, левкокератоза и др. Тютюнопушенето, алкохолът и хроничната травма благоприятстват появата на този рак върху устните, езика и букалната мукоза. Може да метастазира в регионалните лимфни възли. Оперативната интервенция би могла да доведе до окончателното излекуване при условие, че диагностиката е навременна.


Малигненият меланом е най-агресивният рак, който може да развие човек. В момента на диагнозата му (чрез оглед или дерматоскопия) вече е възможно да има и далечни метастази. За това трябва да се наблюдваме, да отстраняваме потенциално опасните бенки профилактично, да не допускаме слънчеви изгаряния, независимо от възрастта, да не прилагаме външни дразнители и иританти преди излагане на UV лъчение. Ако имаме роднини с меланом, задължително проверяваме бенките си на 6 месеца. Ако има дори и минимално съмнение за наличие на диспластични невуси, то те се отстраняват своевременно. Това води до елиминиране на риска от трансформирането им към малигнен меланом.