Пластиката на носа (ринопластика) е хирургическа интервенция, при която се постига по-хармонична форма на носа и се нормализира формата и големината му. Според целта, която си поставя, пластиката на нос се дели на функционална (наричана още "септопластика" - коригира се септума, т.е. изкривена носна преграда, чието изкривяване причинява затруднено дишане) и естетична ринопластика, която цели естетическо подобряване на визията на носа чрез пластична операция за корекцията му.
Според използваните по време на операцията техники, разделяме пластиката на нос на затворена ринопластика - при която достъпа е от вътрешната страна на носа, прорезите се правят вътре в ноздрите, но в този случай достъпът е по-труден за изпълнение и е възможно да не се получи желания резултат и отворена ринопластика - при която разрезите се правят по преградката между двете ноздри - колумелата. Кожата се издърпва нагоре и хирургът има по-лесен достъп до третираната част и по-добра видимост. Този "отворен метод" на пластична операция на нос е доста по-прецизен.
Според обема на третираните части, операцията за корекция на нос може да бъде цялостна или частична.

Цялостната ринопластика се състои от 4 основни етапа - коригиране на изкривената носна преграда, върха, гърба и костите на носа. След това се оценява получената ширина на основата на носа и при нужда се коригират и ноздрите. Обект на частичната ринопластика може да бъде всеки анатомичен елемент на носа.
Функционалното възстановяване на носа (дишането), се осъществява до няколко месеца, ако пациентът се е подложил едновременно и на операция на носната преграда (септопластика), тъй като отокът на лигавицата се разнася по-бавно.
Пластика на нос се извършва под обща анестезия.