Пациент, който се чувства зле и се оплаква от студени тръпки, повишена температура и болки в ректума или ануса, може да страда от анален абсцес или фистула. Тези медицински термини описват общи заболявания, за които хората знаят малко.


Какво е перианален абсцес?
Перианалния абсцес представлява инфектирана кухина, изпълнена с гной, която се намира около ануса или ректума.


Какво е перианална фистула?
Перианалната фистула почти винаги е резултат от предходен абсцес. В края на дебелото черво, т. нар. анален канал има малки жлези. Когато тези жлези се запушат, там може да се развие възпаление и абсцес. Фистулата е малък канал, който се оформя под кожата и свързва възпалените анални жлези и кожата на бедрата извън ануса.


На какво се дължи образуването на абсцес?
Навлизането на бактерии или дразненето от чужди тела в областта на жлезите в края на ректума може да доведе до възникване на абсцес. Възпалителните заболявания на дебелото черво (напр. колит, болест на Крон, синдром на раздразненото черво) могат да потенцират тези процеси. При пациенти с болест на Крон заболеваемостта е от 30 до 50 %.


Как се образува фистула?
След като се оформи абсцеса, той може да се отвори в ректума (непълна вътрешна фистула), на кожата около ануса (непълна външна фистула) или и на двете места (пълна фистула). Фистулите могат да имат по няколко каналчета, които се разклоняват и завършват с множество отвори на кожата. Каналчето, което свързва абсцеса с кожата или ректума представлява фистулния ход. При оформена външна фистула, от отвора на кожата периодично изтича гной, при вътрешна гнойта е примесена с изпражненията. Ако фистулния ход се затвори спонтанно , може да се образува нов абсцес.
Перианалните фистули са по-чести при мъже и се появяват между 20 и 40 г. възраст. Проучване, публикувано през 2007 г. и проучващо заболяването в различните европейски страни показва заболеваемост мвжду 1 и 3 случая на 10 000 население.


Какви са симптомите?
При абсцес симптомите обичайно са болки и подуване в областта около ануса и ректума, придружени с втрисане, висока температура и общо неразположение. При дълбоко разположени абсцеси подутината може и да липсва.
При фистула могат да се наблюдават следните симптоми:
- пулсиране и постоянна болка, която се засилва в седнало положение, ходене, кашляне и дефекация
- наличие на гной или кръв в изпражненията
- зачервяване и раздразване на кожата около ануса
- сърбеж около ануса
- повишена температура – 38 градуса и нагоре


Всеки перианален абсцес ли води до образуването на фистула?
Не. Фистула се образува в около 50% от случаите, като не може да се предвиди кога и при кои пациенти ще се случи.


Как се лекува перианален абсцес?
Необходимо е да се отвори инфектираната кухина и да се изведе гнойта навън. Това се постига чрез разрез близо до ануса, през който се достига до абсцеса, гнойта се дренира навън и се отбременява налягането. Тази продецура може да се направи и с местна упойка в амбулаторни условия. Големите и дълбоки абсцеси изискват хоспитализация и инцизия под обща анестезия. На хоспитализация подлежат още и пациенти, податливи на инфекции (напр. диабетици). Антибиотиците не са алтернатива на хирургичното лечение.


Как се лекува перианална фистула?
Лечението е само хирургично. Въпреки, че операциите са сравнително прости, рисковете от усложнения има. Затова е необходимо интервенциите да се извършват от хирурзи с опит в колоректалната хирургия. Това може да стане на един етап, заедно с дренирането на абсцеса или по-късно ( фистулите се оформят 4-6 седмици след дрениране на абсцеса, понякога месеци или години по-късно).
Фистулотомията е най-често използваната операция – при 85-90 % от случаите. Представлява широко отваряне на фистулния канал, като се свързват вътрешния и външния отвор. Така се оформя бразда, която позволява оздравителния процес да протича отвътре навън, без възможност за оформяне на затворени пространства.
Когато фистулния ход минава през аналния сфинктер се налага част от неговите влакна да бъдат прерязани. За да се предотврати нарушаването на функцията на сфинктера се използва налагането на ластици или конци, които да прерязват влакната му бавно.
При комплексни фистули може да се използва техника с ламбо от тъкан – фистулата не се отваря, а се премахва изцяло – т.нар. фистулектомия. Предварително подготвеното ламбо се пришива на мястото на вътрешния отвор.
При пациенти, които не желаят хирургично лечение може да се приложи фибриново лепило. То се инжектира във фистулния ход до пълно запълване на канала и външния отвор се зашива. Техниката изглежда лесна , сигурна и безболезнена, но късните резултати са разочароващи – клинично проучване с малка група пациенти показва първоначален упех при 77 % от болните, но след 16 месеца само 14 % са без рецидив
Друг неоперативен метод е свързан с използване на биоматериали – напр. Surgisis Biodesign Anal Fistula Plug (AFP) на Cook Medical – конусовидно оформена „тапа”, която се поставя във фистулния ход и се фиксира там с шев. Около „тапата” разраства гранулационна тъкан до пълно излекуване. Клиничните проучвания дават около 80% успех.


Как протича възстановяването?
След операция по повод перианална фистула е налице лек до умерен дискомфорт за около седмица, който може да бъде контролиран с обезболяващи медикаменти.
В домашна обстановка лечението продължава още седмица или две, като се правят бани 3 или 4 пъти на ден с хладка вода и смрадлика. Препоръчват се лаксативни препарати и храни богати на фибри. Дефекацията не нарушава нормалния оздравителен процес.


Каква е вероятността за нова поява на абсцес или фистула?
Даже и при правилно проведено хирургично лечение има до 21% вероятност за рецидив на заболяването. Затова е изключително важно да се спазват указанията на хирурга.