Какво представляват мозъчните метастази?

Вторичните тумори на мозъка (метастазите) са тумори, които са се разпространили към мозъка от тумор, разположен някъде другаде в тялото. Мястото на начално разрастване на тумора е известно като първична локализация (първично огнище) на тумора. Най-честите тумори, които могат да се разпространят към мозъка са:

  • рак на белия дроб
  • рак на гърдата
  • рак на дебелото черво
  • кожни тумори - малигнен меланом
  • рак на бъбрецитe

 

Някои от клетките от първичен рак, например в белия дроб или на гърдата, могат да се откъснат и да пътуват чрез кръвния поток или по лимфната система и да попаднат в мозъка . След известно време те могат да дадат начало на нови тумори. Тези тумори се наричат вторични или метастази.

Важно е да се знае дали туморът е първичен или вторичен, защото те се третират по различен начин. Обикновено е известно наличието на тумор на други места в тялото с вторични тумори на мозъка; тези първични тумори могат да предшестват мозъчните метастази с години.

Туморите, които започват развитието си в мозъка обикновено остават на първичната си локализация и се разрастват на това място. Така наличието на множествени тумори в мозъка говори в полза на това, че те са вторични тумори. Ако е трудно да се определи дали туморът е първичен или вторичен, понякога се налага да се вземе малка част от него (биопсия), за да бъде определен вида му.

Какви са симптомите при мозъчна метастаза?

Симптомите на вторичните мозъчни тумори зависят от разположението им в мозъка. Туморът може да притиска околната мозъчна тъкан и симптомите ще зависят от това коя функция на тялото се контролира от тази част на мозъка.

Най-честите симптоми са:

  • главоболие
  • гадене и/или повръщане
  • слабост и/или изтръпване на ръце или крака
  • промени в поведението
  • гърчове (припадъци)
  • объркване и апатия

 

Понякога симптомите на мозъчната метастаза могат да предшестват тези на първичния тумор.

Как се диагностицират мозъчните метастази?

Основните методи на диагностика на мозъчните метастази са компютърната томография и ядрено-магнитния резонанс. Повече можете да научите

ТУК.

Биопсия:

Ако чрез образната диагностика не може да се постави точна диагноза, може да се наложи извършването на биопсия, за да се определи вида на тумора. Биопсията представлява вземането на малка част от тумора през малък отвор в черепа. След това тази част се подлага на хистологични изследване, за да се определи вида на тумора и да се оцени каква е степентаму на агресивност. Информацията от биопсията се използва, за да се определи кое е най-подходящото лечение за съответния пациент.

Лечение на мозъчните метастази:

Лечението на метастазите се базира на комплексен подход и комбинация между различни методи за контрол над тумора. Важно е да се отбележи нуждата от контрол върху първично огнище на тумора, поради факта, че и при успешно отстраняване на метастазите първичната локализация може в даден момент да даде начало на нови вторични тумори.

Неврохирургичното лечение позволява ефективното отстраняване на основната част от туморната формация. В случаите с наличие на единична мозъчна метастаза изборът на вида операция се определя от нейните характеристики - местоположение, размери, ангажиране на важни мозъчни структури. При пациентите с две или повече метастази, които не могат да бъдат достигнати в хода на една операция, този избор е усложнен от допълнителни фактори. Тук се налага да се определи коя от наличните метастази подлежи да бъде оперирана. Решението се определя основно от това дали дадената метастаза води до симптомите, които са проявени при пациента, или дали застрашава или може да застраши неговия живот. Понякога извършването на операция не е възможно поради лошото общо състояние на пациента или затруднено или невъзможно оперативно отстраняване на метастазата – тогава водещо място в лечението на пациента вземат другите, по-долу изброени методи

Важни елементи в лечението на мозъчните метастази са химио- и радиотерапията. Те могат да допълват неврохирургичната операция, упражнявайки контрол върху остатъчните туморни тъкани, или да бъдат приложени самостоятелно - при невъзможност за осъществяване на оперативно лечение.

Радиотерапията се базира на използването на високоенергийни рентгенови лъчи за унищожожаването на раковите клетки при възможно най-малко засягане на нормалните мозъчни клетки. Бързо растящите и делящи се клетки, каквито са раковите са много по-чувствителни към радиация от неделящите се (нормални) клетки - нервните клетки в мозъка. Това означава, че радиотерапията ще има много по-силно изразен ефект върху тумора, отколкото върху околната мозъчна тъкан.

В основата на химиотерапията стои употребата на вещества, които нарушават нормалните процеси на делене и растеж на клетките. И тук, както и при радиотерапията, токсичният ефект на лекарствата за химиотерапия (химиотерапевтици) е по-силно изразен върху бързоделящите се туморни клетки. Разпределението на химиотерапевтиците в целия организъм дава възможност, за разлика от всички по-горни методи, за едновременно третиране на всички туморни огнища.

В някои случаи, напр. при напреднали в развитието си тумора или увредено здравословно състояние на пациента, гореспоменатите методи не могат да се приложат поради силно изразеното си увреждащо действие върху организма. В тези случаи, както и съпровождащи курса на основното лечение, имат роля т. нар. антиедемни или противооточни средства (дексаметазон или други кортикостероиди, манитол) , които възпрепятстват възникването на оток на мозъчната тъкан около туморната формация. Така те облекчават свързаните със заболяването главоболие, гадене, могат частично временно да облекчат оплаквания от слабост на крайниците, нарушения в говора и познавателните функции.