Какво представлява менингиомът?

Менингиомът е тумор, който произхожда от менингите – мозъчните обвивки, които покриват и предпазват главният и гръбначния мозък. Той обикновено е доброкачествен. Някои менингиоми са атипични, което означава, че те са по-агресивни и може да прорастнат в околните тъкани или да се появят отново след тяхното отстраняване. Злокачествените менингиоми са изключително редки. Също така е възможно, макар и рядко, един човек да носи повече от един менингиом.

Колко често се срещат менингиомите?

Около един от четири мозъчни тумора при възрастни (25%) е менингиом. Те са по-чести при възрастните хора и при жените. Менингиомите по правило не се разпространяват (не образуват разсейки). Деветдесет процента от менингиомите са доброкачествени, 6-7% са атипични и два процента са злокачествени. Атипичните и злокачествените менингиоми са по-склонни към повторно разрастване.


Какви са симптомите?

Симптомите при един менингиом могат да бъдат много различни в зависимост от разположението на тумора. Те обикновено са причинени от изместване или притискане на мозъка, а не защото туморните клетки са навлезли в някоя негова част. Тези тумори растат относително бавно – могат да изминат години преди да се проявят клинични симптоми.

При някои хора като първи симптом на този тумор се появява необяснима тежко и повтарящо се главоболие, което може да бъде придружено от гадене и/или повръщане. Менингиомите могат да предизвикат гърчове или мускулна слабост. Те могат също така да растат около важни черепно-мозъчни нерви и така да повлияят зрението, вкуса, обонянието, да предизвикат изтръпвания в различно области на лицето или да нарушат гълтането и говора.

Диагностика на менингиомите:

За диагностицирането на този тип тумори се използват обширен набор от методи и изследвания - от клиничния преглед през изобразяващата и оценяващата функциите на организма диагностика до хистологичното изследване, явяващо се база за поставяне на окончателната диагноза.

Неврологичен преглед:
Това е първата стъпка в диагностиката на болестите на нервната система и отправна точка в планирането на последващите стъпки на диагностичния процес. В първата част на прегледа лекарят се осведомява за наличието, характера и давността на оплакванията на пациента, тяхната обвързаност с определени моменти от ежедневието или провокирането им от определени събития, наличието на други заболявания или вредни навици. В следващия етап на прегледа лекарят ще установи наличието или липсата на нарушения в двигателната дейност, системите за сетивност и координация, рефлексите, паметта и другите висши мозъчни функции. От установеното при неврологичния преглед лекарят заключава за наличието на засягане на нервната система и неговата локализация, както и преценява нуждата от допълнителни изследвания.

Компютърна томография:
Това е един от най-често използваните методи за изобразяване на нервната система и нейните заболявания. Тя е усъвършенстван рентгенологичен метод, при който информацията, получена при преминаването на рентгеновите лъчи през тялото, се обработва по комплексен метод за получаване на подробна и ясна картина на изследваната част от тялото.
За повече информация вижте ТУК.

Магнито-резонансна томография:
Съвременен и с висока информативна стойност метод за образни изследвания, което го поставя на водещо място в диагностиката на мозъчните тумори. Технологията на изобразяване не се базира на рентгенови лъчи (с което се избягва тяхното вредно действие), а на силно магнитно поле.
За повече информация вижте ТУК.

Лечение на менингиомите.

Лечението на менингиомите зависи от редица фактори – общото състояние на пациента, големината и разположението на тумора, както и симптомите, с които се е проявил.

Хирургичното лечение е най-честия подход за лечение на менингиомите. То дава възможност за цялостно отстраняване на тумора, като в голяма степен тя се определя от разположението на тумора, достъпността му при операцията, както и от това дали обхваща прилежащи мозъчни съдове или нервни структури. За обективното оценяване степента на туморно отстраняване като златен стандарт се използва въведената през 1957 година от Доналд Симпсън скала. При нея се използва цифрова оценка от I до V (при по късни ревизии - от 0 до V), като по-ниските степени съответстват на по-пълно отстраняване на тумора. Резултатът по тази скала е основният индикатор по който може да се съди за възможността за повторно развитие на менингиома.

Понякога цялостното отстраняване на менингиома е невъзможно, а остатъчната част може да бъде основа за по-нататъшно нарастване и развитие на тумора. При тези случаи може да се прецени, че е подходящо постигане контрол върху него с допълнителни методи (лъчетерапия).

Като алтернатива на класическото хирургичното лечение при трудно осъществима операция съществува така наречената стереотактична радиохирургия (гама-нож). При този метод се използват високоенергийни рентгенови лъчи, които се фокусират точно върху туморната тъкан. По този начин се избягва увреждането на нормалната мозъчна тъкан и се дава възможност туморът да се третира с по-голяма доза лъчи, отколкото при класическата лъчетерапия. Методът все още има ограничения (напр. е осъществим само при по-малки тумори) и не е подходящ за всеки пациент).

Менингиомите са бавно растящи тумори. Поради този факт, при липса на съществени оплаквания и особено при възрастни пациенти, може да се предприеме изчаквателно поведение т.е. туморът да не бъде опериран, а да се проследява периодично с помощта на образни изследвания.