Какво представлява апендиксът?
Апендиксът е сляпо завършваща тръбичка, изхождаща от цекума, от който произхожда ембриологично. Намира се в близост до свързването на тънкото с дебелото черво. Средната му дължина е 10 см. ( 2 до 20 см.), а диаметъра - 7-8 мм. Разполага се в долния десен квадрант на корема. Основата му има относително постоянно местоположение, отговаряща на област на повърхността на коремната стена, наречена точка на McBurney. Локализацията на върхът на апендикса може значително да варира – пред, зад и отстрани на сляпото черво, както и в малкия таз. В редки случаи може да е разположен под черния дроб или в долния ляв квадрант на корема.

Острият апендицит е най-честото спешно коремно състояние, налагащо оперативно лечение. Рискът човек да се разболее на някакъв етап от живота си е 8,6 % за мъжете и 6,7 % за жените. От друга страна , шансът някой да претърпи апендектомия е по-висок – 12 % при мъжете и 23,1 % при жените.
Клиничният преглед, термометрите и лабораторните тестове не винаги са достатъчни за диагнозата при всички случаи на остър апендицит. В ерата на лапароскопията изглежда логично прилагането и като диагностичен инструмент при неясни или трудни случаи.

В България по данни на Националния Център по Здравна Информация се правят между 10000 и 16000 апендектомии на година. Съпоставени с броя на населението, това означава годишна честота 140-218/100000 на операцията по повод остър апендицит.
Лечението на острия апендицит се състои в премахването на възпаления апендикс. Тъй като предоперативната диагностичната точност никога не е 100 %, самата операция включва и диагностичен елемент. Когато McBurney описва възможността за извършване на апендектомия през малък разрез в долния десен квадрант на коремната стена през 1884 г., това за времето си е бил миниинвазивен подход, в сравнение с практикуваната тогава срединна лапаротомия. Неговата техника обаче има един основен недостатък – не позволява достъп до другите квадранти на коремната кухина, в случаите когато апендиксът не е възпален. Изминава почти век, преди лапароскопската апендектомия (ЛА) да отправи предизвикателство към операцията на McBurney. Новата техника комбинира сигурен начин за премахване на възпаления апендикс с по-малка травма на коремната стена и позволява оглед на цялата коремна кухина. Дали лапароскопската апендектомия е по-добрата техника и дали си заслужава по-високите разходи, по-дългото оперативно време и допълнителното обучение? По тези въпроси все още има спорове, но с натрупването на опит, публикуваните в литературата данни все повече подкрепят миниинвазивната техника.

Предимства на лапароскопската апендектомия
Резултатите варират, в зависимост от вида на процедурата, телосложението на пациента, както и общото му състояние. Общи предимства пред отворената операция:
• По слабо изразена следоперативна болка
• По къс болничен престой
• По бързо възстановяване на чревната функция
• По бързо връщане към нормална активност
• По добър козметичен ефект

Подходящ ли сте за лапароскопска апендектомия?
Лапароскопската операция има много предимства, но може да се окаже неприложима при някои пациенти, основно случаи с напреднало възпаление и деструкция в областта на основата на апендикса, което не позволява сигурно затваряне на чукана. Това се преценява по време на интервенцията и хода на операцията зависи изцяло от опита на опериращия хирург. Принципно всеки деструктивен апендицит може да бъде премахнат лапароскопски. Друга потенциална пречка за осъществяването на операцията е наличието на сраствания в долния етаж на корема, вследствие на предходни операции. Решението отново е индивидуално в зависимост от възможностите на хирурга. Перфориралият апендицит не е противопоказание за лапароскопско лечение. Даже напротив – лапароскопията позволява по-добра визуализация на цялата коремна кухина, по добро почистване и поставяне на дренове те под визуален контрол, като се избягват травматизиращите разрези.

Какво да очаквате след операцията?
Важно е да следвате съветите на лекуващия ви лекар след операцията. Повечето пациенти се чувстват добре часове след операцията, но запомнете, че вашето тяло има нужда от време за да се излекува напълно.
• Добре е да станете от леглото и да се разходите 3-4 часа след операцията. Ранното раздвижване намалява ветоятността от тромбоемболични усложнения.
• При наличие на продължаваща болка или при липса на ефект от обезболяващите медикаменти веднага информирайте лекуващият лекар.
• Ще възстановите нормалната си активност вероятно до края на първата седмица след операцията – това включва възможност за работа, шофиране, къпане, качване и слизане по стълби и т.н.
• След изписване трябва да си запазите час за контролен преглед при вашия хирург както следва: на втората и четвъртата седмица, трети и шести месец и на края на първата година след операцията.

Кога трябва да се обадите на вашия хирург?
Задължително се свържете с вашия хирург при наличието на някои от следните симптоми:
• Трайно повишена температура над 38о
• Подуване на корема
• Болка, която не се повлиява от медикаменти
• Гадене и повръщане
• Втрисане
• Натичане на гноен секрет от раните
• Зачервяване около някоя от раните, което се засилва или увеличава по размер
• Невъзможност за приемане на твърди храни и течности