Клиника на исхемичния мозъчен инсулт

Исхемичния мозъчен инсулт е сред водещите пречини за смърт и инвалидност в България. Според националният здравен бюлетин болните с мозъчен инсулт съставляват 80% от болните с наличие на мозъчно-съдови заболявания.
Най-честите причини за исхемичния мозъчен инсулт са тромбоза, емболия и мозъчна хипоперфузия. Най-честите инициални симптоми са свързани с остро настъпила огнищна неврологична симптоматика или по-рядко количествени промени в съзнанието при засягане на мозъчният ствол.

Най-честите рискови фактори за възникване на исхемичния мозъчен инсулт са свързани с напреднала атеросклероза, абсолютна аритмия, хиперкоагулационни състояния и други.


Диагностика на исхемичния мозъчен инсулт

Нативно КТ изследване може да разграничи наличие на исхемичния мозъчен инсулт след 6-8 часа от инцидента. Визуализира се хиподенсна зона характерна за нарушено кръвоснабдяване. ЯМР е предпочитаното изследване предвид възможностите за ранно диагностика, лечение и реканализация.


Лечение на исхемичния мозъчен инсулт

Конвенционалното лечение  при пациенти с исхемичен мозъчен инсулт е стандартизирано и включва лечебно-постелен режим и провеждане на лечение с интравенозни инфузии включващи съдоразширяващи медикаменти, ноотропни и др.
Лечението на исхемичните мозъчни инсулти, през последните години показа значително развитие постигайки впечатляващи резултати благодарение на интравенозна тромболиза с рекомбинантен тъканен плазминогенен активатор (rt-PA).

Основен проблем за по-широкото приложение на тази техника се приема краткия „прозорец на възможности за лечение” от 3 часа, след настъпване на симптомите, както и риска от възникване на хеморагия. Ето защо наличието на неврохиругично звено е задължително при провеждане на лечение с rt-PA с оглед необходимостта от адекватната и бърза хирургична намеса.

Ендоваскуларните методи на лечение намират приложение и тук предвид възможността за поставяне на стент с цел профилактика на възникване на мозъчен инсулт или интра-артериялна апликация на rt-PA което увеличава терапевтичният прозорец до 6 часа от началото на заболяването.