Първични мозъчни тумори - глиоми (глиални тумори)

Мозъчната тъкан се състои от нервните клетки (невроните) и помощна тъкан (глия). Повече от половината първични тумори на мозъка започват от помощните клетки и са наричани глиоми или глиални тумори. Глиомите могат да бъдат разпределени допълнително в зависимост от вида на клетката, от която започват развитието си:


Астроцитоми - развиват се от звездообразни клетки, наречени астроцити, които подсигуряват структурната рамка на мозъка и помагат за контрола на жизнените процеси на мозъчните клетки.


Олигодендроглиоми - водят началото си от олигодендроцитите, клетките покриващи нервните фибри и действащи като изолатори при предаване на съобщения в мозъка.


Епендимоми - възникващи от епендимните клетки, които покриват мозъчните стомахчета - изпълнени с течност кухини в мозъка.
Смесено-клетъчни тумори - произхождат от повече от един от горните типове клетки.


Световната здравна организация разделя глиомите в четири степени според злокачественоста и склонността им към разпростиране в тъканите, като първа степен са най-малко злокачествени, а 4-та степен са най-злокачествени.
●    I степен тумори обикновено се наблюдават при деца и са доброкачествени, напр. пилоцитен астроцитом.
●    II степен глиоми са бавнорастящи и обикновено се считат за по-доброкачествени, но могат с времето да преминат в по-агресивена степен.
●    Общо тези две групи се наричат нискостепенни глиоми. 3-та и 4-та степен глиоми се наричат още високостепенни глиоми.
●    III степен глиоми имат характеристики на злокачествен тумор; тук се включват анапластичния астроцитом, анапластичния олигодендроглиом, анапластичния епендимом.
●    Към IV степен глиоми принадлежи т. нар. мултиформен глиобластом, който е със силно злокачествено поведение.


Колко често се срещат глиомите?

Всяка година се регистрират 10-15 нови случая на първични тумори на мозъка за всеки 100 000 души, като около половината от тях са глиални тумори. Около 20% от тях са нискостепенни глиоми. Пилоцитните астроцитоми се срещат най-вече при децата и са разположени по-често в малкия мозък или мозъчния ствол, а в една трета от случаите се развиват в мозъчни полукълба. Астроцитомите са около 10% първични тумори на мозъка при възрастни и повечето от тях са разположени във фронталния лоб. Олигодендроглиомите са около 5% от глиоми. Те често съдържат олигодендроцити, както и астроцити и се наричат "смесен глиом". Те се проявяват най-често при млади хора, но в редки случаи се наблюдават при деца и възрастни. Епендимомите се развиват най-често при деца в мозъчния ствол и понякога в мозъчните стомахчета. Около 70% до 80% от първичните тумори на мозъка са високстепенни глиоми. Те възникват най-често на възраст между 46 и 50 години, засяга мъжете по-често, отколкото жените. Срещат се по-често при по-възрастни хора.

Какви са симптомите?

Симптомите зависят от това колко е голям туморът и къде в мозъка е разположен. Симптоми могат да бъдат различни при всеки човек. Един бавнорастящ мозъчен тумор, като например нискостепенен глиом, може да се развива в продължение на много години без никакви симптоми. Първите признаци обикновено са припадъци или главоболие.
Чести симптоми на глиомите са:
●    главоболие
●    гадене и повръщане
●    епилептични пристъпи.

Други симптоми могат да включват:
●    речеви проблеми
●    проблеми със зрението
●    слабост в един или повече крайници
●    обърканост и проблеми с паметта.
●    Психични промени


При някои от тези тумори могат да възникнат специфични симптоми. Глиом на зрителния нерв може да доведе до загуба на зрението. Глиоми в гръбначния мозък може да предизвикат болка, слабост(парализа) или изтръпване на крайниците.
Глиомите не се разпространяват чрез кръвта извън мозъка, но рядко могат до се разпространят чрез гръбначно-мозъчната течност и да доведат до метастази в рамките на  нервната система.

Диагностика на глиалните тумори:

Най-често използваните методи за диагностика на глиалните тумори са компютърната томография и ядреномагнитния резонанс. Повече информация за тези методи можете да получите ТУК.

Други методи за диагностика на глиалните тумори са:


Биопсия:
Ако чрез образната диагностика не може да се постави точна диагноза, може да се наложи извършването на биопсия, за да се определи вида на тумора. Биопсията представлява вземането на малка част от тумора през малък отвор в черепа. След това тази част се подлага на хистологични изследване, за да се определи вида на тумора и да се оцени каква е степента му на агресивност. Информацията от биопсията се използва, за да се определи кое е най-подходящото лечение за съответния пациент.

Някои съвременни методи дават допълнителна информация като например ПЕТ скенер - метод, при който се получава информация за метаболизма на тъканите.

Лечение на глиалните тумори

Наблюдение:
При някои нисъкостепенни глиоми, които не водят до изискващи лечение симптоми, може да се предприеме изчакващо поведение с проследяване на тумора с редовни КТ или МРТ изследвания. Туморът може да остане непроменен в продължение на много години и да не причинява никакви проблеми. Ако туморът започне да нараства или причинява симптоми, следва да се предприеме съответното адекватно лечение.

Често за лечението на глиомите, особено по-злокачествените типове, се изисква комбинирането на различни методи като хирургично отстраняване, химио- и лъчетерапия.

Неврохирургична операция
 
Най-често хирургията е първата стъпка в лечението на мозъчните тумори. Операцията има за цел да отстрани максимална част от тумора. По този начин, от една страна се премахва притискането на мозъчните структури, а от друга се взима материал за хистологично изследване. Хистологичното изследване се извършва под микроскоп и след специално оцветяване на тъканите. Така се установява точния произход на туморните клетки, а от там и необходимостта от допълнително лечение и прогнозата. Понякога цялостно премахване на тумора е невъзможно. В тези случаи се цели да се намали неговия обем, с което да се подобри резултата от евентуално последващите химио- и лъчетерапия както и да се забави развитието на заболяването. Взимането на материал за хистологично изследване само по себе си е показание за операция, защото само така може със сигурност да се определи природата на тумора.

leica oh4

 

Лъчетерапия
 
Лъчетерапия след неврохирургичната операция:
Макар и да изглежда, че целият тумор е отстранен, често в околната мозъчна тъкан остават микроскопични туморни клетки. Те могат да се разпространят другаде в мозъка или да образуват нов тумор. Целта на лъчетерапията след неврохирургията е да намали големината на остатъчния тумор и да спре неговото развитие. Ако е невъзможно да се отстрани целия тумор, често се препоръчва следоперативна лъчетерапия.
 
Лъчетерапия в случаите, когато не може да се направи операция:
Лъчетерапия вместо операция се използва при тумори, до които хирургът поради определени обстоятелства не може да достигне или при такива, които са особено чувствителни на лъчелечение.

Лъчетерапия, комбинирана с химиотерапия:
Комбинирането на лъчетерапия с химиотерапия има добър ефект при някои пациенти с високостепенни (по-агресивно развиващи се) тумори.

Химиотерапия
 
При високостепенните (мултиформен глиобластом) и други по-агресивно развиващи се тумори химиотерапията продължава и след лъчетерапията, за да се достигне достатъчна доза от медикамента. Химиотерапия се прилага и при рецидиви (повторна поява и разрастване на мозъчните тумори)  на високостепенните тумори. При пациенти, които по някаква причина не могат да проведат лъчетерапия е възможно да се премине директно към химиотерапия след неврохирургичната операция. Химиотерапията може да включва един или няколко медикамента (най–често temozolоmide) и се прилага на цикли. Химиотерапията може да се провежда под форма на капсули, които се приемат през устата или под формата на венозни вливания.