Фрактурите (счупвания) в горната част на раменната кост са сред най-честите при възрастни пациенти с остеопороза. Обичайно това са многофрагментни фрактури с различна степен на импакция („смачкване”) на костта, което прави лечението им особено голямо предизвикателство – както поради трудното анатомично наместване на фрактурата, така и поради проблемите, които оформящият се след наместването на счупването дефект поставя пред възможностите за задържане на постигнатата репозиция (наместване). Най-често лечението се състои в открито (хирургично) наместване и поставяне на метален имплант – плака, който задържа фргаментите до настъпване на срастване. При немалка част от пациентите обаче костната увреда е толкова тежка, че не подлежи на възстановяване. В тези случаи се предпочита замяната на раменната става с изкуствена.