Епидурален кръвоизлив

Травматичните кръвоизливи в групата на хематомите при ЧМТ в зависимост от вида си се определят като епидурални, субдурални и интрацеребрални. Малките кръвоизливи се причисляват към мозъчните контузии, големите кръвоизливи с изява на мозъчна компресия и дислокация на срединни мозъчни структури изискват спешно хирургично лечение. Симптомите при травматичните хематоми са подобни на тези при контузията на мозъка, но характерното за тях е настъпването на утежняване на наличните симптоми и появата на нови. Могат да настъпят самостоятелно или в комбинация и представляват живото- застрашаващо състояние с неоходимост от активно специализирано наблюдение и болнично лечение.

Епидуралните кръвоизливи се разполагат между вътрешната повърхност на черепа и твърдата мозъчна обвивка (дура матер). Установяват се при ~1% от болните с ЧМТ, при съотношение мъже- жени 4:1. Източник на кървене най- често е артериален кръвоносен съд, в голям брой от случаите разкъсан от налично счупване на черепа. По- рядка причина за възникване на епидуралните хематоми са венозни съдове, разположени в самата кост или осъществяващи комуникация между нея и дурата. Според локализацията най- често се наблюдават в темпоралната област (34,1%) и париеталната област (36,5%), най- рядко в окципиталната област (2,4%) и в задна черепна ямка (1,2%). В ~20% от случаите се съчетават със субдурални кръвоилзиви. При КТ изследване епидуралните кръвоизливи имат характерната форма на двойно изпъкнала леща.