Дископатията/дисковата херния е заболяване, свързано с дегенеративни или по-рядко травматични изменения на междупрешленните дискове.

Какво представлява дисковата херния -

Междупрешленните дискове се разполагат между всеки два прешлена на гръбначния стълб, осигуряват неговата гъвкавост, позволяват широка гама от движения и омекотяват напрежението, оказвано върху него в ежедневието. Това се дължи на специфичната им структура, засягането на която води до настъпването във времето на характерни дегенеративни промени. Всеки диск е съставен от централно разположено пулпозно ядро, периферен фиброзен пръстен и хрущялни пластинки в съседство на прешленните тела.

В млада възраст, пулпозното ядро е желатинообразно, с високо съдържание на вода. Еластичността на междупрешленните дискове се поддържа от фиброзния пръстен, съставен от концентрични слоеве от колагенни фибри.

С възрастта, хроничните микротравми и напрежението междупрешленния диск се променя, става аморфен, прогресивно фиброзира, появават се разкъсвания и дефекти на фиброзния пръстен и хрущялните пластинки. Наблюдава се бомбиране на диска, поради мигриране на пулпозното ядро и изпъкване на фиброзния пръстен, а в напредналите случаи протрузия на диска и дори излизане на по-голяма или по-малка част от пулпозното ядро извън дисковото пространство с пълно разкъсване на фиброзния пръстен (дискова херния).

Попаднали в гръбначно-мозъчния канал дисковите фрагменти могат да причинят притискане на нервните коренчета и/или гръбначния мозък, което от своя страна води до най-разнообразни симптоми в зависимост от нивото на засягане.  Дисковите протрузии и хернии се срещат на всяко ниво на гръбначния стълб, но са най-чести в долните поясни и шийни сегменти, т.е. на преходите между подвижни (шиен и поясен) и фиксирани (гръден, сакрален) участъци на гръбначния стълб.

Дискова херния - симптоми
Основните симптоми при дисковата херния се дължат на притискането на нервните структури (коренчета и гръбначен мозък) от хернииралата мека част на междупрешленния диск. Характеристиките са:

  • локална болка, според нивото на засягане;
  • болка, разпространяваща се в сетивната зона съответното нервното коренче,
  • промени в чувствителността
  • възможна моторна слабост,
  • тазово-резервоварни нарушения.

Симптомите обикновено започват с болки в шията или гърба, кoито след дни или седмици постепенно или понякога могат внезапно да преминат в коренчеви болки. Провокиращите фактори са много, но обикновено се свързват с неправилно вдигане на тежки предмети, физически усилия, неудобна позиция на тялото или резки движения. Болката обикновено се усилва при кашляне, кихане, дефекация.

Понякога, при много силна болка, пациентите заемат т.нар. „анталгична поза” – позиция, при която ограничават движенията си и се извиват на една страна. В някои случаи, при големи срединни дискови хернии или тези над ниво L1-L2 може да се появят и тазово- резервоарни смущения (задържане на урина или изпускане на урина), както и много силна болка по двата крака или загуба на сетивност в определени области.
 

Дискова херния - диагностика
Диагнозата дискова херния се потвърждава с помоща на редица образни изследвания:


Спондилографии (рентгенови снимки) - в различни проекции могат да се открият дегенеративни промени (стеснение на междупрешленното пространство, изгладени физиологични лордози с изправяне на гръбначния стълб, сколиозни промени с изкривяване на гръбначния стълб, наличие на остеофити), спондилолистези, остеолитични промени при метастази, фрактурни изменения.
 

Компютърно-томографско изследване (КТ) – особено полезно при установяването на спинална стеноза, хипертрофия на ставните израстъци и ставните повърхности, калцификати, дискови протрузии и херниране, прешленни дислокации.
 

Ядрено-магнитен резонанс  (ЯМР)– най-информативната диагностична техника при дисковертебралната патология. Изобразява се състоянието на междупрешленните дискове и отношението им към невралните елементи, алинирането на прешлените. Възможно е диференцирането на костна и мекотъканната компресия (диск, тумори и т.н.).
 

Миелография - въвеждане на контрастна материя в гръбначиния канал с последващо стандартно рентгеново изследване. Дълго време е била стандарт при диагностиката на гръбначните заболявания. Понастоящем е с ограничено приложение в оригиналния си вид поради инвазивността на метода и възможния риск от усложнения и е заместена от други неинвазивни техники (КТ и ЯМР), но остава като диагностична опция в ограничен брой случаи.
 

Дискова херния - лечение
Лечението на лумбалната дискова херния може да бъде консервативно и оперативно и зависи преди всичко от стадия и тежестта на заболяването. 

В повечето от случаите консервативното лечение (покой, режим на двигателна активност, аналгетици, физиотерапия и т.н.) е с доста добри резултати при леките случаи на дискова протрузия, начално херниране или малка дискова херния.

Персистирането на болковия синдром след провеждане на консервативно лечение или появата на неврологичен дефицит (моторна слабост и/или тазово-резервоарни нарушения) налага обсъждането на оперативно лечение. Индикациите за оперативно лечение са спешни и планови.

Изразената мускулна слабост, тежкия, продължителен болков синдром и нарушения в уринирането/дефекацията са индикации за спешно оперативо лечение.


Основният хирургичен метод на лечение на дисковите хернии е т. нар. микродисцектомия. Микродисцектомията представлява микроскопски асистирано хирургично премахване на дисковата херния и отстраняване на вътрешната част на херниирания диск с минимален кожен разрез.

При съответни показания се използват минимално инвазивни техники – коблацио (минимално инвазивна процедура, осъществяваща се през кожата със специални електроди, водеща до намаление на обема на ангажирания междупрешленен диск).