Освен за осигуряване на механична стабилност на предмишницата и предаване на натоварването по оста на горния крайник, лъчева и лакътна кост играят важна роля и за осъществяване на въртеливите движения в предмишницата (пронация и супинация, съотв. вътрешна и външна ротация). Поради това цялата предмишница се разглежда като една „предмишнична става“, състояща се от двете анатомични стави между лъчевата и лакътната кост (проксимална и дистална радиоулнарни стави) и функционална средна предмишнична става, образуваща се между двете кости чрез свързващата ги здрава мембрана. Ето защо лечението на счупванията на предмишницата трябва да отговаря на изискванията за лечение на вътреставни фрактури – анатомично наместване и стабилна фиксация с плаки, и е изключително хиругично; зарастването дори с малко разместване води до голямо ограничаване на въртеливите движения.