Клиника на артерио-венозните малформации

Артерио-венозните малформации (АВМ) представляват вродени нарушения в развитието на съдовете характеризиращи се с наличие на патологична връзка между артериите и вените. Годишната честота на клинична изява на АВМ е 1-3 /100 000 население най-често на възраст от 10 до 40 години. Голяма част от пациенти с АВМ са асимптомни. Клиничната изява е най-често с мозъчен кръвоизлив (около 50% от случаите), епилепсия (около 20%), главоболие (около 15%) и  различен по тежест огнищен неврологичен дефицит.

Диагностика на артерио-венозните малформации

КТ изследване най-често демонстрира паренхиматозен кръвоизлив без наличие на перифокален мозъчен оток. КТ-ангиография или ЯМР-ангиография биха могли да идентифицират наличието на АВМ с нейните хранещи и дрениращи съдове. Конвенционалната мозъчна панангиография е приета за златен стандарт при диагностиката на АВМ. Освен преценка на хранещи и дрениращи съдове може да се получи допълнителна информация за бързината на кръвотока на малформацията която, е от ключово значение за евентуално последващо ендоваскуларно лечение или хирургично лечение.

Лечение на артерио-венозните малформации

В Отделението по съдова неврохирургия се извършва както хирургично така и ендоваскуларно лечение при АВМ. При хирургичното лечение на мозъчни артерио-венозни малформации(АВМ) основната цел е поетапно прекъсване на артериалното, а впоследствие и венозното кръвообръщение и последваща екстирпация на лезията.

Нов съвременен метод за лечение при АВМ е  приложението на стереотактична радиохирургия (Гама-нож, Кибер-нож,Браг-Пийк). Облъчването на лезията с високо енергийни снопове от лъчи протони, фотони или гама-лъчи води до последваща тромбоза. Предвид факта че, това става относително бавно (1-3 години) съществува  минимален риск от повторен кръвоизлив. Стереотактична радиохирургия се предпочита най-вече при АВМ разположен във функционално важни зони с повшен риск при хирургично лечение.

При ендоваскуларното лечение на АВМ могат да се приложат различни емболизационни материали като алкохол, n-butyl cyanoacrylate, Onyx, коприна, микроспирали и др. Целта е оклузия  на хранещите, патологични съдове и изолирането им от мозъчното кръвообращение. Независимо от първоначалните обнадеждеващи резултати малка част от АВМ се лекуват само чрез ендоваскалрно лечение. В по-голямата част от случаите то представлява ефективен метод подпомагащ провеждането на хирургично лечение или стереотактична радиохирургия.