Аноректалните малформации се появяват около 5та – 7ма гестационна седмица и представляват неправилно развитие на ануса и ректума. Срещат се при 1 на 5000 деца, малко по-често при момчета
Възможни са различни варианти на малформацията:
- наличие на ектопичен анус, разположен пред анатомично му място
- наличие на мембрана върху аналния отвор
- възможно е наличие на комуникация (фистула) между ректума и уринарния тракт или между ректума и репродуктивните органи
- сляпо завършване на ректума, без фистула
Това причинява различно по степен затруднение в пасажа, като може да бъде и причина за илеусно състояние в новорожденската възраст.
При 50% от децата с тази малформация могат да бъдат наблюдавани съпътстващи аномалии. Най-често това са:
- аномалии на гръдначни стълб и таза
- бъбречни аномалии
- вродени сърдечни малформации
- малформации на трахеята и хранопровода
- деформитети на крайниците
Диагнозата се поставя веднага след раждането, когато акушерката проверява дали анусът е разположен на нормално място. Провежда се рентгенография на корем с оглед оценка на малформацията и наличие на съпътсващи гръбначни и тазови аномалии. Извършва се и абдоминална ехография за оценка на органите на отделителната система.
Терапевтичното поведение зависи от вида на аномалията, както и от общото състояние на детето и наличието на съпътстващи аномалии.
При деца с наличие на перинеална или ректо-вестибуларна фистула се извършват периодични дилатации. При достигане на определена възраст се пристъпва към оперативната интервенция – анопластика, която представлява изграждане на неоанус, разположен в тазовия мускулен комплекс.
При деца без наличие на фистула или с наличие на такава с уринарния тракт се налага извършване колостомия – извеждане на дебелото черво на коремната стена. Впоследствие се извършва анопластиката, а на трети етап – възстановяването на пасажа.
Оперативната техника и следоперативните резултати на нашата клиника са съизмерими с тези на водещи детскохрургични клиники.