Загубата на обоняние засяга между 50% и 70% от всички, инфектирани с Ковид
Д-р Калоян Чилингиров, лекар в Отделение по УНГ болести на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов", разговаря с Мая Данчева, редактор на предаването "Закуска на тревата" по програма Хоризонт на БНР за рубриката "Ковид и ваксините".
1.На какъв етап от инфектирането с Ковид-19 се случва загубата на обоняние и в какъв процент от случаите има такова?
При пациентите с Ковид, един от най-често срещаните симптоми още в самото начало на инфекцията, е аносмията – в медицинската терминология, това означава загуба на обоняние. Според последните систематични данни, тя засяга между 50 и 70% от всички инфектирани с ковид и обикновено е първият симптом на болестта, още преди да има каквито и да е оплаквания от увеличена носна секреция и кашлица. Това трябва да е и ключов момент в разпознаването на заболяването, тъй като до появата на ковид-19, внезапната загуба на обоняние и вкус без хрема беше изключително рядко явление, свързано предимно с неврологични инциденти. Трябва да се отбележи, че аносмията е най-чест симптом при възрастовите групи между 30 и 60 години, като при най-възрастните хора се среща много рядко и това се дължи на факта, че рецепторите, за които се захваща вирусът в носа са развити в пика си около 40-тата година на човек.
2.Каква е разликата между загубата на обоняние при Ковид и при обикновена по-тежка настинка? Какъв е произходът на проблема?
Обикновената настинка е най-честото инфекциозно заболяване в съвременното общество и се причинява от риновируси, някои коронавируси и още други. При нея първоначално възниква дразнене в носоглътката, което бързо прогресира с обилна носна секреция, запушен нос и лека кашлица, които продължават около седмица и заболяването се ограничава само. С увеличаване на носната секреция и запушения нос, идва и загубата на обоняние при настинката – в повечето случаи тя трае между 3 и 4 дни, дължи се на силен оток и възпаление на носната лигавица, което води до невъзможност за възприятие за миризми. При поставяне на отпушващи капки, често обонянието се възвръща за кратко, а след преболедуване – почти винаги е напълно възстановено.
При инфекцията от ковид-19 ситуацията е друга. В повечето случаи загубата на обоняние настъпва внезапно, в 36% е съпроводена и със загуба на вкус и най-важното – в момента на настъпването ѝ почти винаги няма увеличена носна секреция. Дори и да има, то тя е по-лека и несравнима с тази при обикновената настинка. Причините за това до момента са ненапълно изяснени, като при последните клинични проучвания се предлагат различни механизми за възникването ѝ – най-често директна неврологична увреда на обонятелния епител, който заема около 1.5% от цялата носна лигавица.
3.След колко време обонянието се връща и има ли случаи, в които да остане траен проблем?
В повечето случаи загубата на обоняние и вкус отшумяват около 10 дни след възникването им, но при значителна част от преболедувалите, обонянието остава засегнато и ненапълно възстановено 6 до 8 месеца след началото. При някои пациенти с ковид аносмия, при възстановяването се получава друг феномен – паросмия – изкривени и нереални възприятия за миризми и вкус. Често тези пациенти изпитват миризма на изгоряло, развалено, на мента, лук, чесън, в случай, че тези неща не присъстват в реалността. И това не е психиатричен проблем, а показва увреда на нервите и грешно кодиране на миризмите. В малко случаи, за съжаление, обонянието остава перманентно намалено и увредено.
4.Има ли физикални методи, с които може да бъде върнато обонянието? И може ли пациентът сам да се упражнява?
При загуба на обоняние над 2 седмици е редно пациентът да помисли за лечение на състоянието. Тъй като до момента не е изяснен точният механизъм на увредата, дефинитивно лечение няма, но са предложени два основни метода. Единият е употребата на назални кортикостероиди като флутиказон и мометазон, които нямат системен ефект, но потискат възпалителната реакция на място в носа.
Друг важен момент са обонятелните упражнения, които пациентът може да прави сам вкъщи – това е периодичното душене на лимон, етерични масла на евкалипт, карамфил, роза, за да се стимулира обонятелният апарат.
5.При пациентите с УНГ клиника като хроничен синузит, сънна апнея, малформации и други заболявания по-тежка ли е картината на Ковид? Показана ли е ваксинацията при хронични проблеми с горните дихателни пътища?
Картината на ковид-19 е най-тежка при хора със следните хронични заболявания – диабет, затлъстяване и сърдечно съдови проблеми. Пациентите със сънна апнея са често и пациенти със затлъстяване и това за съжаление води до изключително лош ход на заболяването, който може да завърши с дихателна недостатъчност и смърт, въпреки всички усилия, които полагаме в реанимационните звена.
Важно е да се знае, че ваксинацията срещу ковид-19 е абсолютно показана и наложителна особено при хора с хронични заболявания. Тя е безопасна и прилагането ѝ надхвърля хиляди пъти рисковете от фатални усложнения, най-вече при хората с хронични болести. Добре е да знаем, че ефектът след втората доза от прилаганите у нас ваксини като тези на Модерна и Файзер постепенно отшумява след 6-тия месец, и е уместно поставянето на бустерна доза тогава. От първия месец след поставянето на ваксината намалява защитата за заразяване, но защитата за тежки усложнения остава трайна!