В Лилавия ден: COVID-19 може да зачести епилептичните припадъци

Специалистите от Отделението по неврология в Пирогов предупреждават за рисковете от COVID-19 за хората,  страдащи от епилепсия. Информацията идва в Световния ден, посветен на осведомеността по отношение на епилепсията. За опасностите, страховете и необходимостта от подкрепа говорят доктор Д-р Светлана Тодорова и Д-р Барбара Вучкова.

Какво още не знаем за епилепсията?

Заболяването епилепсия е познато още от древността. Думата „епилепсия” е с гръцки произход и означава атака. Наричана „свещена болест, „демонична сила“, „тайнствена болест“.  Епилепсията е хронично неврологично заболяване, дължащо се

на абнормна възбудна активност на определена популация увредени неврони, която клинично се проявява с различни по вид припадъци, с или без загуба на съзнание.  Тя е едно от най-често срещаните сериозни неврологични заболявания.  Преобладаващо засяга детско-юношеска възраст. Приблизително 70% от случаите са до 20 годишна възраст. Благодарение на развитието на съвременната наука, днес диагностичните методи за откриване на причината за епилептичните припадъци са много повече, в сравнение с миналото. Въпреки това при приблизително шест от всеки десет случая причината за заболяването остава неизвестна.

Какво трябва да знаят хората, вече страдащи от това заболяване?

Хората с  диагноза епилепсия на първо място е необходимо да водят здравословен начин на живот и да избягват фактори, обострящи и провокиращи гърчовата симптоматика.  Често пъти те са поставени пред изпитанието да приемат и да се научат да живеят със страха от получаването на нов припадък. Важно е да се научат да водят „ календар” на своите пристъпи, на базата на който проследяващият ги невролог може да прави преценка за ефективността на лечението и нуждата от евентуални корекции. От изключително  значение е пациентите, страдащи от епилепсия да знаят, че не трябва самоволно на променят или спират  сами терапията си. 

Какви са най-сериозните затруднения за хората с епилепсия?

Обществената нагласа често поставя  „стигма“ на пациентите, страдащи от епилепсия.  Една от най-честите трудности пред хората с това заболяване е намирането на подходяща професия. Често пъти самите пациенти се страхуват да започнат дадена работа, в други случаи работодателите са предубедени при наемането на служители с това заболяване. Разбира се, има и професии, които не са подходящи при тези болни. Хората с епилепсия обаче не са възпрепятствани в професионалната си годност за редица професии, стига да приемат редовно антиепилептичното си лечение и да бъдат проследявани от техните лекуващи невролози.  Освен това, пациентите с това заболяване са ограничени и откъм някои видове спортове, които изискват активно физическо натоварване – като например плуване, бягане и др. Необходимо е да избягват посещения на заведения, със силна музика и светлинни ефекти, силно задимени тесни пространства.

COVID-19 усложнява ли тяхното заболяване, по-уязвими ли са?

Пандемичното разпространение на инфекцията със SARS- CoV-2 води до обостряне и влошаване на клиничното протичане на хроничните заболявания, в това число и епилепсията.  Има международни проучвания , в които се съобщава за зачестяване на епилептичните припадъци  при хора с епилепсия, боледуващи или преболедували от вирусната инфекция. При някои от тях се е наложила корекция на провежданата антиепилептична терапия.

Как „Пирогов“ се грижи за тези хора?

Епилептичният статус е спешно и застрашаващо живота състояние. В УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов”,  като  най- голямата  спешна  болница на България, ежедневно постъпват такива  пациенти. През спешния неврологичен кабинет на болницата преминават болни след епилептични припадъци, като при някои от тях заболяването дебютира, а при други е известно, но недобре контролирано. Някои пациенти се налага да бъдат хоспитализирани, диагностично уточнявани и лекувани от екипа на Отделението по нервни болести. След дехоспитализиция, пациентите периодично провеждат ЕЕГ изследване и биват проследявани от епилептолога в отделението д-р Светлана Тодорова.

Какво е посланието Ви към обществото в Деня на лилавото?

Смята се, че началото на „Лилавия ден“ поставя малко момиченце от Канада. Детето не искало да се срамува повече от болестта си и казало в училище, че обявява деня за Лилав ден и на този ден ще разказва на съучениците си, какво е епилепсия. В този ред на мисли, първото и най- важно послание е това за нуждата от съпричастност към хората, страдащи от епилепсия, които не бива да бъдат заклеймявани и да бъдат третирани като различна част от обществото. Едновременно с това, обаче, е важно и посланието към пациентите с тази диагноза, да се отнасят отговорно към своето заболяване и периодично да се проследяват, защото взаимовръзката лекар-пациент е от изключителна важност за доброто качество на живот и благоприятния ход на заболяването.

„Знае се, че припадъците на епилепсията идват в един миг. В този миг изведнъж лицето се изкривява ужасно, особено погледът. Конвулсии и спазми обхващат цялото тяло и всички черти на лицето. От гърдите се изтръгва страшен вик, какъвто човек не може нито да си представи, нито да сравни с нещо; в този вик изведнъж изчезва като че ли всичко човешко  и много мъчно е, ако не и невъзможно, да помислиш и допуснеш, че крещи този същият човек. Струва ти се дори, че крещи някой друг, който се намира вътре в болния. Така поне мнозина са предали своето впечатление, а у мнозина видът на епилептика през време на кризата всява страшен и непоносим ужас , в който има дори нещо мистично“ 

Ф. Достоевски „Идиот“