Проф. д-р Н. И. Пирогов - жизненият път на една легенда

Детство и студентски години

Николай Иванович Пирогов е роден в Москва на 13 ноември 1810 г. в семейството на интендантския майор Иван Иванович Пирогов. В дома на Пирогови чести гости са лекари и хора, съпричастни на медицината. Честите визити на видния московски професор Ефрем Осипович Мухин при болния му брат силно го впечатляват и играта на доктор и болни става любима, никога неомръзваща му игра. Поради липса на средства през пролетта на 1824 г. се налага Николай да напусне престижното си Московко училище. По съвет на проф. Е. О. Мухин идва решението за Медицинския факултет на Московския университет. На 14 навършени години Николай Пирогов полага успешно изпити и постъпва в университета.
На 22 септември 1824 г. започват студентските години на Н. И. Пирогов, изпълнени с много трудности. Поради липса на пари  Николай Пирогов изминава разстоянието до университета пеш и е принуден да стои на лекциите с шинел, за да не се вижда липсата на пълна студентска униформа.

През май 1828 г. Н. И. Пирогов завършва отлично университета в Москва и кандидатства в университета в Дерпт (днес Тарту, Естония). В избора на специалност го насочва отново проф. Е. О. Мухин. Първото желание на Н. И. Пирогов е физиология. След като не получава одобрението на професора, той избира хирургията. След като полага успешно изпитите към Московския университет и Руската академия на науките в Петербург през 1828 г. Н. И. Пирогов постъпва в Дерптския университет.

В Дерптския университет Н. И. Пирогов специализира хирургия и усилено се занимава с анатомия. Негов главен учител е талантливият хирург проф. Иван Филипович Мойер. 19-годишният Н. И. Пирогов получава в Дерпт златен медал за своите изследвания по анатомия и експериментална хирургия.

Едва 22-годишен, на 31.08.1832 г. Н. И. Пирогов защитава на латински език докторската си дисертация по лигирането на абдоминалната аорта в Дерптския университет. С нея той прави научно откритие в световен мащаб. Заключенията и изводите Н. И. Пирогов обосновава със задълбочени и точни изследвания на многобройните си опити върху животни и няколко операции на хора. Тази дисертация скоро е преведена на немски и издадена в Германия.

Обучението на Н. И. Пирогов през от 1833 до 1835 г. продължава в Берлинската университетска болница „Шарите”, където преминава от една клиника в друга, запознава се с работата на знаменити немски хирурзи.

Първи успехи, професионална реализация

При завръщането си в Русия първата операция, която прави, е пластична. В Рига Н. И. Пирогов за първи път е хирург учител – гледат го и се учат от него рижките лекари. От Рига той се отправя към Дерпт, където разбира, че избраното от него място в Московския университет е дадено на Иноземцев – колега от университета и групата в Германия.

Тогава Пирогов получава предложение от клниката на проф. Мойер и остава в Дерпт. Още първата операция му носи широка известност. Н. И. Пирогов удивлява всички с хирургическото си изкуство. Болницата оживява. Проф. Мойер му предлага да оглави Катедрата по хирургия. Съветът на Медицинския факултет приема единодушно предложението на професора, което пък е утвърдено от Министерството на просветата в Петербург през март 1836 г. Н. И. Пирогов става единствен преподавател по хирургия в Дерптския университет.

През 1841 г. Н. И. Пирогов пристъпва към изпълнение на задълженията си като професор в Медико-хирургическата академия в С. Петербург. Това му пребиваване в С. Петербург е до 1856 г. Тук той отдава още по-голямо внимание на анатомията. В Медико - хирургическата академия Н. И. Пирогов работи със Сеченов, Боткин и Бехтерв.

Кавказката война. Първата в света операция с използване на етерна наркоза във военни условия

На 14 февруари 1847 г. по време на Кавказката война Н. И. Пирогов извършил първата в света операция с използване на етерна наркоза на бойното поле.

До средата на XIXв. хирургичната операция се провеждала без наркоза на пациентите. Първия успешен опит Н. И. Пирогов направил върху себе си. До февруари 1847 г. Н. И. Пирогов провел 50 операции под етерна наркоза в своята клиника, а след това още почти 700 операции с етерна наркоза на бойното поле в Кавказ.

През 1849 г. в С. Петербург излиза от печат неговият "Отчет за пътуването в Кавказ", в две отделни книги – на руски и на френски. В тази своя книга Н. И. Пирогов пише: "Възможността за употреба на етера на полесражението е доказана."

Участие в Кримската война

По време на Кримската война, на 12 ноември 1854 г. Н. И. Пирогов пристига в Севастопол. Там той е на разпореждане на главнокомандващия руските войски "за най-близко наблюдение за успешното лечение на ранените". Условията за работа са много лоши. Ведин момент от Кримската война в Севастопол има 7 хиляди ранени, а в съседния град Симферопол – 6 хиляди. Всеки ден му се налага да преглежда до 800–1000 ранени, разсеяни из града в 50 различни дома. Назначавайки операции, Пирогов не пропусна нито един ранен без един или друг съвет.

След като разпределя своите лекари по различни медицински отделения, той се заема с преследване на злоупотребите на администрацията. По негово разпореждане задължително се претегля месото, предназначено за кухнята, и се запечатват котлите.

През 1854–1855 г. в обсадения Севастопол Н. И. Пирогов оказа спешна медицинска помощ на около 20 хиляди ранени (от които 5 хиляди са ампутирани). В този период Н. И. Пирогов блестящо извършва операция за прерязване на ахилесовото сухожилие. Неговата монография "Върху прерязването на ахилесовото сухожилие" и днес се явява класическа.

След Кримската война

През април 1856 г. Н. И. Пирогов подава заявление за напускане на Медико-хирургическата академия в С. Петербург и е назначен е за инспектор на Одески учебен окръг. А от 1858 до 1861 г. Н. И. Пирогов е инспектор на Киевски учебен окръг

Популярността и авторитетът на Н. И. Пирогов били еднакво големи както в Русия, така и в Европа. Много висши особи от Стария континент се обръщали към него с молба за помощ. При едно от своите пътувания по Балтийско море именитият руски хирург бил помолен да прегледа железния канцлер на Германия Ото фон Бисмарк. Н. И. Пирогов консултира и ранения Джузепе Гарибалди на 31 октомври 1862 г. в Италия.

В периода 1862–1866 г. Н. И. Пирогов оглавява новообразувания професорски институт – ръководене на учението на млади руски висшисти от различни специалности, готвещи се да станат професори на катедри в Русия.

През месеците септември и октомври 1870 г. Н. И. Пирогов е на фронта на Френско-пруската война по покана на Международния Червен кръст. Посещавайки фронтовите френски и немски болници, Н. И. Пирогов с дълбоко удовлетворение отбелязва, че неговата дългогодишна дейност не е преминала напразно, че тя е дала своето благородно отражение в чужбина.

Участие в Руско-турската освободителна война в България

След като настъплението на Дунавската армия е спряно, императрицата, която оглавява Руския Червен кръст, кани Николай Иванович Пирогов да участва в медицинското осигуряване на бойните действия в България. 67-годишният Пирогов се отзовава като истински патриот и тръгва веднага за България, като получава неограничени права на действие.

На 10 октомври 1877 г. той пристига в България, в Горна Студена в Главната квартира на руската армия. По късно Пирогов заминава за с. Бохот, на 15 км югоизточно от обсадения Плевен, във военновременната болница № 69, която започва да действа дни след началото на боя за село Горни Дъбник. В нея работят 16 милосърдни сестри, а броят на лекарите понякога достига и до двайсет души. Пирогов не само участва в работата на бохотската военна болница, но и обхожда руски и румънски дивизионни лазарети около Плевен.

Пирогов организира цялостно медицинско осигуряване на сражението за превземането на силно укрепения Горни Дъбник. Съставен е конкретен план за разположението на превързочните пунктове. Създава се нова единица, наречена централен превързочен пункт, който се разполага на 6 км от фронта в село Чирково (днес Садовец). Така се осигурява бързо придвижване на ранените до военновременната болница № 69 в Бохот. Лично той лекува двама от тримата генерали, ранени при Горни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.

При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 г. Н. И. Пирогов е посетил десет от тринайсетте руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета и три аптечни склада, разположени в деветнайсет населени пункта, като изминава нлизо 700 км. Н. И. Пирогов е работил и на трите направления на руската армия: в Източното направление – с главен хирург Кадацки, в Южното направление – с главен хирург професор Склифософски, ученик на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и около Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си по време на Руско-турската освободителна война.

Последните години от живота на Н. И. Пирогов

Последните 16 години от живота си великият руски хирург Н. И. Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня, до гр. Виница, Украйна. Тук той продължава да помага на хората в нужда. Преглежда болните, оперира. Поддържа контакти със своите приятели.

Николай Иванович Пирогов почива на 23 ноември 1881 г. в дома си в с. Вишня. По молба на съпругата му А. А. Бистром тялото на Пирогов е балсамирано от неговия ученик Д. Виводцев.