Близо 500 пациенти с трудно заздравяващи рани прегледаха лекарите от Българска асоциация за раните (БАР) през 2014 година в рамките на Камапанията за трудно заздравяващи рани, които стартираха в Центъра за лечение на рани към Медицински център Пирогов. Според председателят на БАР и началник на Втора хирургична клиника в Пирогов проф. Д-р Владислав Христов, най-честата причина, поради която пациентите са търсили помощта на специалистите са венозните рани 223-ма. Има 120 с артериална недостатъчност и на базата на нея хронични рани, а пациентите с рани вследствие на диабет са 50, с декубитални са 10, а с кожни карциноми са 30 пациенти, които преди посещението си са мислили, че имат ранички. Проф. Хростов подчерта, че лечението се осъществява в колаборация със съдов хирург, пластични хирурзи и други специалисти.
Данните на екипа, който извършва прегледите, сочат, че сред най-малките пациенти са 3-годишно момче, която е с дълбока рана на лицето, след като е ухапано от куче и момиче на 12 години, което има вроден дефект на стъпалото на единия крак. Сред най-възрастните са 92-годишен мъж и 91-годишна жена. По време на кампанията една част от пациентите са лекувани безплатно, а другите са с направление от личния лекар.
Трудно заздравяващите рани са сериозен проблем за целия свят. Това са рани, които не заздравяват от 4 до 6 седмици след появяването си. Тяхното лечение се извършва много трудно и по специален начин. Те са са изключително специфични за лечение, разясни м.с. Галина Славчева, която е сред малкото сертифицирани сестри у нас, които се занимават имаенно с подобни рани. Специалистите, които работят в тази сфера, трябва да бъдат много добре запознати с превръзките, които се поставят на тези рани, подчерта сестра Славчева. Според нея, за да бъде малксимално бързо и добро лечението, в него трябва да се включат и пациентът и близките му. Тук е ролята на медицинската сестра. Тя е онази, която учи близките на пострадалите как да се сменя превръзката предвид случаите, когато пациентът няма възможност да посещава болничното заведение, заради отдалеченото местоживеене.
Ето защо според проф. Владислав Христов е важно центрове за лечение на пациенти с трудно заздравяващи да има не само в Медицински център Пирогов и в една болница в Кюстендил. Според него те трябва да се увеличат и да ги има на повече места в страната, за да не се налага пациенти от цяла България да пътуват до София, за да получат адекватно, съвременно лечение. Ето защо Асоциацията си поставя няколко цели: в следващите години да се създадат такива центрове и в другите областни градове на страната; да създадат модулни екипи, които да посещават и да оказват помощ на трудноподвижни хора, които не могат да бъдат транспортирани до медицинското заведение; още тази година да стартират няколко модула на обучение на лекари, медицински сестри, пациенти и близките им.
Лечението на трудно заздравяващите рани у нас не се покрива от НЗОК. Опитът, който споделят другите асоциации, които членуват в Европейската асоциация за раните, член на която е и БАР, сочи, че при тях лечението се покрива от фондове. В Англия лечението на един пациент продължава средно 3 месеца и струва около 12 000 паунда. То не се запалща от пациента, а именно от фондовете.