Неврологът доц. Мария Димитрова и неврохирургът доц. Николай Велинов с видео препоръки в борбата с мозъчния инсулт

                       29 октомври - Световен ден за борба с мозъчния инсулт

Един от всеки четири човека до края на живот си ще бъде засегнат от мозъчн инсулт. Тази тревожна статистика провокира пироговски екип от водещи невролози и неврохирурзи да стартира кампания за по-добра осведоменост и адекватна реакция при мозъчен инсулт.

     Лично началникът на Клиниката по нервни болести доц. Мария Димитрова и завеждащият едоваскуларния екип на университетската спешна болница „Пирогов“ доц. Николай Велинов записаха специално видео с най-важните насоки, представени на достъпен език. Видеото, насочено към всички хора, е инициатива по повод 29 октомври – Световен ден за борба с мозъчен инсулт.

Денят се отбелязва от 2006 г., по идея на Световната организация по инсулт (WSO). Всяка година на тази дата инициативата обединява света в подкрепа на хората, засегнати от мозъчния инсулт, като напомня и за усилията на медицинските специалисти, които се грижат за тези пациенти.

В групата на социално значимите заболявания основно място заемат мозъчно-съдовите инциденти. В световен мащаб те са втора по честота причина за смъртност след сърдечно-съдовите заболявания. У нас на всеки 10 минути един човек получава инсулт. България е на първо място сред европейските страни в негативната класация като годишно между 35-40 000 души са диагностицирани с мозъчен инсулт- от тях над 7 000 души загиват, а останалата част от пациентите остават инвалидизирани в различна степен. "Особено важно е да се повиши обществената информираност относно мозъчно-съдовите заболявания, да се подчертае значението на тяхната профилактика и бързата реакция, казват специалистите доц. Мария Димитрова и доц. Николай Велинов, които ежедневно спасяват пациенти с мозъчен инсулт в Център за лечение на мозъчни инсулти в болница "Пирогов". 
За контакт с центъра: 02/9154406.

Рисковите фактори за мозъчен инсулт:

• немодифицируеми (възраст, раса, пол и наследственост) 
• модифицируеми (артериална хипертония, диабет, дислипидемии, сърдечни заболявания, затлъстяване, тютюнопушене, обструктивна сънна апнея, намалена двигателна активност, стрес, злоупотреба с алкохол и др.).

Съвременните данни показват, че над 150 000 българи имат повече от един рисков фактор, така че от основно значение за предотвратяване на развитието на мозъчен инсулт е тяхното ограничаване.

По данни на Световната организация за инсулти (WSO) на всеки шест секунди по света един човек умира от мозъчен инсулт. По тази причина са създадени препоръки за превенция на заболяването. Следването на тези 6 прости на пръв поглед правила намалява вероятността за развитие на мозъчен инсулт.

                                                   Запомнете тези правила:

1. Контрол на модифицируемите рискови фактори: високо артериално налягане, кръвна захар и висок холестерол.

2. Ежедневна физическа активност - средно 60 минути дневно.

3. Поддържане на оптимално телесно тегло, чрез спазване на здравословна диета - бедна на сол и наситени мазнини, богата на плодове, зеленчуци и фибри.

4. Избягване на консумацията на алкохол.

5. Избягване на тютюнопушенето.

6. Обучение на населението за първите симптоми на мозъчен инсулт и необходимите мерки.

                                                           Рискови фактори

Рисковите фактори за развитие на исхемичен мозъчен инсулт се делят на две големи групи - изменяеми и неизменяеми. Неизменяеми са възраст, пол, ниско тегло при раждане, раса, етнос и генетична предиспозиция. Към изменяемите рискови фактори спадат артериалната хипертония, тютюнопушенето, захарният диабет, дислипидемията, непълноценното хранене, злоупотреба с алкохол, употреба на някои медикаменти и наркотици, намалената физическа активност, начинът на живот. Трябва да се отдаде голямо значение на изменяемите фактори, защото те могат да бъдат контролирани и в следствие на това да се редуцира рискът от развитие на сърдечно-съдови заболявания, включително мозъчен инсулт

1. Телесно тегло- В медицинската практика за оценка на хранителния статус се използва производна мярка - Индекс на телесна маса (ИТМ), която се изчислява на базата на тегло и ръст. За да се изчисли ИТМ, трябва да се умножи теглото (в килограми) по височината на квадрат (в метри), или ИТМ = Тегло (kg) / Височина (m2). Нисък здравен риск имат хората с нормално тегло, което отговаря на ИТМ 18,5-24,99.

2. Обиколката на талията - друг показател, който показва тясна зависимост с количеството на абдоминалната мастна тъкан и параметрите, вписващи се в характеристиката на метаболитния синдром. Това се дължи на факта, че абдоминалната мастна тъкан е метаболитно активна и именно в нея се синтезират редица адипокини, които са отговорни за кардиометаболитния риск. За жените кардиометаболитният риск нараства при обиколка на талията над 80 сантиметра, при мъжете при над 94 сантиметра. Ако обиколката на талията при мъжете е над 102 сантиметра и над 88 сантиметра при жените, е налице значително висок кардиометаболитен риск.

За поддържане на оптимално телесно тегло има редица препоръки за извършване на физическа активност. Според физическата възможност популацията от пациенти може да бъде разделена на 4 групи- 1, 2а, 2б и 3. Групата 1 включва хора, които имат пълноценна способност за физическа активност. При тях се препоръчват аеробни дейности с умерен интензитет в продължение на минимум 10 минути 4 пъти седмично ИЛИ висок интензитет аеробни дейности минимум 20 минути 2 пъти седмично.  Групата 2а влкючва хора, които имат възможност да увеличат физическата си активност. Препоръките са да участват в група за тренировки и треньор, защото това може да промени техните навиците за двигателна активност. Групата 2б включва хора с намалена физическа активност. Препоръчително при тях е да участват в програми, водени от здравен професионалист (например физиотерапевт) в допълнение към рутинната рехабилитация. Последната група 3 обединява хора, които водят заседнал начин на живот и прекарват по-голямата част от деня си в седнало положение без да се движат. При тях е удачно да вкарат в ежедневието си кратки интервали от 3 минути, в които да бъдат в изправено положение или да изпълняват леки упражнения на всеки 30 минути. Очакваният ефект от променената физическа активност е намаляване на риска от инсулт, инфаркт и смърт от сърдечно-съдов инцидент.

3. Артериално налягане- Артериалната хипертония е самостоятелен рисков фактор за настъпването на исхемичен мозъчен инсулт. Завишените стойности на артериалното налягане упражняват хемодинамичен стрес върху съдовите стени, което е предпоставка за тяхното задебеляване и намаляване на съдовия лумен. Този процес е най-силно изразен в т.нар. прицелни органи- бъбреци, сърце, мозък. Препоръчва се постигане на прицелни стойности за кръвното налягане под 140/90 mm Hg, а при болни със захарен диабет- под 130/80 mm Hg.

4. Атеросклероза- Атеросклерозата  е друг самостоятелен рисков фактор за настъпването на исхемичен мозъчен инсулт. Характеризира се с увреждане предимно на големите и средни артерии от отлагане на масти в съдовата стена, локално задебеляване вследствие на образуване на плаки с последваща съдова недостатъчност в засегнатите области. Дислипидемията, включваща високи стойности на LDL холестерол ("лош холестерол") води до атеросклероза. Препоръчителните таргетни стойности на LDL холестерол се поддържат възможно най-ниски в зависимост от броя на рисковите фактори - под 100mg/dl (2,8 mmol/l) при пациенти без симптоми и под 70mg/dl (1,8 mmol/l) при пациенти с преживян мозъчен инсулт със или без захарен диабет.

5. Сънна апнея- Сънната апнея е състояние, характеризиращо се с анормално дишане по време на сън. Хората със сънна апнея имат множество удължени паузи в дишането или периоди на повърхностно дишане по време на сън. Всяка пауза може да продължи от няколко секунди до няколко минути и се случва много пъти на нощ. В най-често срещаната форма дихателната пауза е следвана от силно хъркане. При възобновяване на дишането може да има звук на задавяне / задушаване или хъркане. Това причинява по-нискокачествен сън и засяга доставката на кислород в организма, което води до потенциално сериозни последици за здравето, включително повишен риск от исхемичен мозъчен инсулт. При симптоми от силно хъркане, паузи в дишането, нарушения на съня, нарушена концентрация, сънливот и умора през деня, сутрешно главоболие е важно да се извърши полисомнография за поставяне/потвърждаване на диагнозата. Използва се специален уред (полисомнограф), като множество електроди се прикрепят към главата и различни части на тялото, за проследяване на мозъчната и мускулната активност. Изследването продължава обикновено между осем и десет часа. За проследяване на различни параметри успоредно се провеждат следните изследвания: ЕЕГ (електроенцефалограма), ЕМГ (електромиограма), ЕКГ( електрокардиограма) и пулсова оксиметрия.

6. Хранене- Важно значение има режимът на хранене. Препоръчва се средиземноморска диета, която е нискомаслена. Групата продукти с висока консумация са плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, риба. Умерена консумация се препоръчва за млечните продукти. Ниска консумация е уместна за  месо и месни продукти, а ниска до умерена консумация - за вино. Полезно е използването на зехтин за готвене. Намаленият прием на сол до 2,5 грама на ден редуцира рискът от сърдечно-съдови заболявания, включително инсулт.

7. Захарен диабет - едно от усложненията на захарния диабет е диабетната макроангиопатия, или засяане на големите артерии. Целта е гликемичният контрол да бъде индивидуализиран спрямо всеки пациент. За повечето пациенти, особено под 65-годишна възраст и без придружаващи заболявания е препоръчително постигане на таргетни стойности на гликирания хемоглобин под 7% за редуциране на риска от съдови усложнения. Лечението на захарния диабет трябва да включва противодиабетни лекарства с доказана полза за сърдечно-съдовата система за редуциране на риска от бъдещи инциденти (например инсулт, инфаркт, смърт). Препоръчват се медикаментозен контрол, промяна на начина на живот, режим на хранене и физическа активност.