Бърза помощ

Начало / За Нас

За УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"

УМБАЛСМ ПироговУниверситетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. И. Пирогов" е уникална със структурата и функциите си, създадена за компетентното лечение на спешните случаи. Уникална е и с кадрите си, със събраните на едно място толкова много високоспециализирани професионалисти, готови да действат всеки миг, 24 часа в денонощието. Кръщелник на болницата на името на световноизвестния руски хирург и травматолог Н. И. Пирогов е забележителният български учен и хирург проф. д-р Алберт Луканов, създател на спешната хирургия в България.

Болницата е с неоспорим авторитет на научноизследователско, лечебно и педагогическо заведение. Нововъведенията и принципите на работа, при това не само по отношение на спешната хирургия, в по-голямата си част са чисто български. Те изиграха огромна методологична и практико-лечебна роля за всички кадри по хирургия в страната в огромния раздел спешна медицина.

Проф. д-р Н. И. Пирогов – жизненият пътна на една легенда

Н. И. ПироговИма хора, които идват на света с призвание, с мисия. Средата, в която израстват, като че ли е нарочно създадена да развие тяхното дарование, а те намират в нея точно това, върху което да градят цял живот в името на хората.

Детство и студентски години

Николай Иванович Пирогов е роден в Москва на 13 ноември 1810 г. в семейството на интендантския майор Иван Иванович Пирогов. В дома на Пирогови чести гости са лекари и хора, съпричастни на медицината. Честите визити на видния московски професор Ефрем Осипович Мухин при болния му брат силно го впечатляват и играта на доктор и болни става любима, никога неомръзваща му игра.

Поради липса на средства през пролетта на 1824 г. се налага Николай да напусне престижното си Московко училище. По съвет на проф. Е. О. Мухин идва решението за Медицинския факултет на Московския университет. На 14 навършени години Николай Пирогов полага успешно изпити и постъпва в университета.
На 22 септември 1824 г. започват студентските години на Н. И. Пирогов, изпълнени с много трудности. Поради липса на пари Николай Пирогов изминава разстоянието до университета пеш и е принуден да стои на лекциите с шинел, за да не се вижда липсата на пълна студентска униформа.

През май 1828 г. Н. И. Пирогов завършва отлично университета в Москва и кандидатства в университета в Дерпт (днес Тарту, Естония). В избора на специалност го насочва отново проф. Е. О. Мухин. Първото желание на Н. И. Пирогов е физиология. След като не получава одобрението на професора, той избира хирургията. След като полага успешно изпитите към Московския университет и Руската академия на науките в Петербург през 1828 г. Н. И. Пирогов постъпва в Дерптския университет.

В Дерптския университет Н. И. Пирогов специализира хирургия и усилено се занимава с анатомия. Негов главен учител е талантливият хирург проф. Иван Филипович Мойер. 19-годишният Н. И. Пирогов получава в Дерпт златен медал за своите изследвания по анатомия и експериментална хирургия.

Едва 22-годишен, на 31.08.1832 г. Н. И. Пирогов защитава на латински език докторската си дисертация по лигирането на абдоминалната аорта в Дерптския университет. С нея той прави научно откритие в световен мащаб. Заключенията и изводите Н. И. Пирогов обосновава със задълбочени и точни изследвания на многобройните си опити върху животни и няколко операции на хора. Тази дисертация скоро е преведена на немски и издадена в Германия.

Обучението на Н. И. Пирогов през от 1833 до 1835 г. продължава в Берлинската университетска болница „Шарите”, където преминава от една клиника в друга, запознава се с работата на знаменити немски хирурзи.

Първи успехи, професионална реализация

При завръщането си в Русия първата операция, която прави, е пластична. В Рига Н. И. Пирогов за първи път е хирург учител – гледат го и се учат от него рижките лекари. От Рига той се отправя към Дерпт, където разбира, че избраното от него място в Московския университет е дадено на Иноземцев – колега от университета и групата в Германия.

Н.И.ПироговТогава Пирогов получава предложение от клниката на проф. Мойер и остава в Дерпт. Още първата операция му носи широка известност. Н. И. Пирогов удивлява всички с хирургическото си изкуство. Болницата оживява. Проф. Мойер му предлага да оглави Катедрата по хирургия. Съветът на Медицинския факултет приема единодушно предложението на професора, което пък е утвърдено от Министерството на просветата в Петербург през март 1836 г. Н. И. Пирогов става единствен преподавател по хирургия в Дерптския университет.

През 1841 г. Н. И. Пирогов пристъпва към изпълнение на задълженията си като професор в Медико-хирургическата академия в С. Петербург. Това му пребиваване в С. Петербург е до 1856 г. Тук той отдава още по-голямо внимание на анатомията. В Медико - хирургическата академия Н. И. Пирогов работи със Сеченов, Боткин и Бехтерв.

Кавказката война. Първата в света операция с използване на етерна наркоза във военни условия

Н.И.ПироговНа 14 февруари 1847 г. по време на Кавказката война Н. И. Пирогов извършил първата в света операция с използване на етерна наркоза на бойното поле.

До средата на XIXв. хирургичната операция се провеждала без наркоза на пациентите. Първия успешен опит Н. И. Пирогов направил върху себе си. До февруари 1847 г. Н. И. Пирогов провел 50 операции под етерна наркоза в своята клиника, а след това още почти 700 операции с етерна наркоза на бойното поле в Кавказ.

През 1849 г. в С. Петербург излиза от печат неговият "Отчет за пътуването в Кавказ", в две отделни книги – на руски и на френски. В тази своя книга Н. И. Пирогов пише: "Възможността за употреба на етера на полесражението е доказана."

Участие в Кримската война

По време на Кримската война, на 12 ноември 1854 г. Н. И. Пирогов пристига в Севастопол. Там той е на разпореждане на главнокомандващия руските войски "за най-близко наблюдение за успешното лечение на ранените". Условията за работа са много лоши. Ведин момент от Кримската война в Севастопол има 7 хиляди ранени, а в съседния град Симферопол – 6 хиляди. Всеки ден му се налага да преглежда до 800–1000 ранени, разсеяни из града в 50 различни дома. Назначавайки операции, Пирогов не пропусна нито един ранен без един или друг съвет.

След като разпределя своите лекари по различни медицински отделения, той се заема с преследване на злоупотребите на администрацията. По негово разпореждане задължително се претегля месото, предназначено за кухнята, и се запечатват котлите.

През 1854–1855 г. в обсадения Севастопол Н. И. Пирогов оказа спешна медицинска помощ на около 20 хиляди ранени (от които 5 хиляди са ампутирани). В този период Н. И. Пирогов блестящо извършва операция за прерязване на ахилесовото сухожилие. Неговата монография "Върху прерязването на ахилесовото сухожилие" и днес се явява класическа.

След Кримската война

През април 1856 г. Н. И. Пирогов подава заявление за напускане на Медико-хирургическата академия в С. Петербург и е назначен е за инспектор на Одески учебен окръг. А от 1858 до 1861 г. Н. И. Пирогов е инспектор на Киевски учебен окръг

Популярността и авторитетът на Н. И. Пирогов били еднакво големи както в Русия, така и в Европа. Много висши особи от Стария континент се обръщали към него с молба за помощ. При едно от своите пътувания по Балтийско море именитият руски хирург бил помолен да прегледа железния канцлер на Германия Ото фон Бисмарк. Н. И. Пирогов консултира и ранения Джузепе Гарибалди на 31 октомври 1862 г. в Италия.

В периода 1862–1866 г. Н. И. Пирогов оглавява новообразувания професорски институт – ръководене на учението на млади руски висшисти от различни специалности, готвещи се да станат професори на катедри в Русия.

През месеците септември и октомври 1870 г. Н. И. Пирогов е на фронта на Френско-пруската война по покана на Международния Червен кръст. Посещавайки фронтовите френски и немски болници, Н. И. Пирогов с дълбоко удовлетворение отбелязва, че неговата дългогодишна дейност не е преминала напразно, че тя е дала своето благородно отражение в чужбина.

Участие в Руско-турската освободителна война в България

След като настъплението на Дунавската армия е спряно, императрицата, която оглавява Руския Червен кръст, кани Николай Иванович Пирогов да участва в медицинското осигуряване на бойните действия в България. 67-годишният Пирогов се отзовава като истински патриот и тръгва веднага за България, като получава неограничени права на действие.

Н.И.ПироговНа 10 октомври 1877 г. той пристига в България, в Горна Студена в Главната квартира на руската армия. По късно Пирогов заминава за с. Бохот, на 15 км югоизточно от обсадения Плевен, във военновременната болница № 69, която започва да действа дни след началото на боя за село Горни Дъбник. В нея работят 16 милосърдни сестри, а броят на лекарите понякога достига и до двайсет души. Пирогов не само участва в работата на бохотската военна болница, но и обхожда руски и румънски дивизионни лазарети около Плевен.

Пирогов организира цялостно медицинско осигуряване на сражението за превземането на силно укрепения Горни Дъбник. Съставен е конкретен план за разположението на превързочните пунктове. Създава се нова единица, наречена централен превързочен пункт, който се разполага на 6 км от фронта в село Чирково (днес Садовец). Така се осигурява бързо придвижване на ранените до военновременната болница № 69 в Бохот. Лично той лекува двама от тримата генерали, ранени при Горни Дъбник – генерал-майор Зеделер и генерал-майор Розенбах.

При своя престой в България от 10 октомври 1877 до 17 декември 1877 г. Н. И. Пирогов е посетил десет от тринайсетте руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета и три аптечни склада, разположени в деветнайсет населени пункта, като изминава нлизо 700 км. Н. И. Пирогов е работил и на трите направления на руската армия: в Източното направление – с главен хирург Кадацки, в Южното направление – с главен хирург професор Склифософски, ученик на Пирогов, и в Западното направление в Плевен и около Плевен, където е бил най-дълго време от престоя си по време на Руско-турската освободителна война.

Последните години от живота на Н. И. Пирогов

Н.И.ПироговПоследните 16 години от живота си великият руски хирург Н. И. Пирогов прекарва в имението си в с. Вишня, до гр. Виница, Украйна. Тук той продължава да помага на хората в нужда. Преглежда болните, оперира. Поддържа контакти със своите приятели.

Николай Иванович Пирогов почива на 23 ноември 1881 г. в дома си в с. Вишня. По молба на съпругата му А. А. Бистром тялото на Пирогов е балсамирано от неговия ученик Д. Виводцев.

Кратка история на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов"

През месец декември 1951 г., на базата на Болница "Червен кръст", се създава Институтът за бърза медицинска помощ "Н.И.Пирогов", на името на великия руски учен и хирург Н.И.Пирогов, участник в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Това става по предложение на лекарите-хирурзи от Спешната градска болница.

ИБМП "Н.И.Пирогов" е създаден по подобие на Институтите "Н.В.Склифософскии" в Москва и "Ю.Ю.Джанелидзе" в Петербург. Основната идея е била да се създаде един център на спешната медицинска помощ за цялата страна. Първият главен лекар е бил д-р Ангел Симеонов /1951 - 1953 г./, завеждащи отделения - д-р Димитър Панайотов, д-р Йонко Стоянов, д-р Антон Иванов и главен хирург професор д-р Алберт Луканов.

В създаването на Институт "Пирогов", като специализирано здравно заведение с такъв профил и организация на работа за столицата и страната, важно участие вземат здравният отдел при Столичния градски народен съвет и лично началникът му д-р Петрана Кондова.

След д-р Симеонов, главен лекар е д-р Деветаков /1953 - 1958 г./, а в периода 1958 - 1965 г - д-р Хр.Здравков.

През първото десетилетие / 1951 - 1960 г./ базата на Института се разширява чрез надстройка на основната болнична сграда /сегашните вътрешни клиники/, ремонт на складови помещения, ремонт на административната сграда на БЧК. По този начин към края на 1960 г. Институтът за БМП разполага с 400 легла, от тях 300 хирургични.

През 1960 г. се създава научна група от 16 научни сътрудници, започва издаването на научните трудове на Института, които излизат ежегодно в продължение на 30 години. През 1993 г. вместо тях започва да се издава списание "Спешна медицина".

В края на първото десетилетие Институт "Пирогов" преминава на денонощен режим на работа. За първите 10 години в стационарите са лекувани 81 451 болни. В лабораториите са обслужени 344 452 болни.

Животът и практиката утвърждават необходимостта от спешна специализирана медицинска помощ. Това довежда до по-нататъшно развитие на Института.

През 1963 - 1964 г. завършва строежът на новата 11 етажна сграда, модерна за времето си. Редица клиники се развиват като републикански методични центрове: катедра по спешна хирургия, клиника по изгаряне, клиника по остри отравяния, клиника по детска хирургия, клиника по гнойно-септична хирургия.

От 1965 до 1978 г. за Директор на Института е назначена д-р Петрана Кондова. Тя е личността, която със своя авторитет в управляващите тогава среди е изиграла важна роля както при създаването, така и за по-нататъшното развитие и утвърждаване на ИБМП "Н.И.Пирогов".

В края на 1971 г. т.е. 20 години след създаването му, Институтът има разкрити 850 легла и 1 525 души персонал, от които 167 лекари, 70 научни кадри, 596 средни медицински кадри. За една година в стационара се лекуват 23 000 болни, обслужените в амбулаторията са 190 000.

През 1970 г. ИБМП "Н.И.Пирогов" е преименуван в Републикански научно-практически институт за спешна медицинска помощ /РНПИСМП/ "Н.И.Пирогов" и преминава на директно подчинение на Министерството на здравеопазването. Това е качествено нов етап в утвърждаване на Института в национален мащаб.

През следващото десетилетие (1970 - 1980 г.), продължава развитието на материално-техническата база. Построяват се нови сгради за Клиника по неврохирургия (1976 г.), Клиника по термична травма (1976 г.), Клиника по урология (1979 г.).

От 1978 до 1989 г. Директор на РНПИСМП "Н.И.Пирогов" е проф.д-р Манол Ванев - генерал-майор от БНА.

УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" днес

Многопрофилната болница за активно лечение и спешна медицина "Николай Иванович Пирогов" е едно от най-голямите болнични заведения в България и водещо в областта на спешната и бедствената медицина.

Пирогов днес Пирогов днес Пирогов днес

В клиниките и отделенията на болницата се оказва денонощно спешна и неотложна амбулаторна, стационарна, консултативна и методична помощ при спешни заболявания, травми и отравяния на населението на столицата София, София-окръг и 5 съседни региона (Видин, Монтана, Перник, Кюстендил и Благоевград).

В "Пирогов" са разположени уникални за страната звена, като националния център за лечение на изгаряния, секцията по детска хирургия, националния токсикологичен център, детска неврохирургия, детска урологична и детска травматологична клиники. Успешно работи и сектор за бъбречни трансплантации.

"Пирогов" е и голям научно-изследователски център и база за следдипломна квалификация на лекари по 17 медицински специалности с над 150 научни работници, от които 40 - хабилитирани. На болницата е признат статут на университетска.Организира значими научни прояви като "Дни на спешната хирургия" и конференции и конгреси по Клинична токсикология. Издава списание "Спешна медицина".

През годините в "Пирогов" е натрупан значителен опит и специфично ноу-хау в областта на организацията на лечебния процес и лечението на спешно болни и пострадали, както при обичайни, така и при бедствени ситуации.Организацията на работа в Болницата позволява прием на пациенти 24 часа в денонощието, 365 дни годишно.

УМБАЛСМ "Пирогов" разполага с високо квалифициран екип от 2300 специалисти, готови да посрещнат всякакви предизвикателства, вкл. оказване на помощ при масови катастрофи и кризи.

Клиниките и самостоятелните отделенията в болницата разполагат с 795 легла. Ежегодно през тях преминават над 40 000 лежащо болни. В спешните приемни и консултативни кабинети получават медицинска помощ около 300 000 амбулаторни пациенти годишно. За една година, в болницата се осъществяват над 1 400 000 медицински дейности /прегледи, изследвания, процедури, операции/. В операционните блокове на "Пирогов" се извършват ежемесечно около 2000 операции.

УМБАЛСМ "Пирогов" е основен партньор на Столичната здравно-осигурителна каса. При последната акредитацията на лечебните заведения, болницата получи максималната оценка "5 звезди".

Управление

СЪВЕТ НА ДИРЕКТОРИТЕ

д-р Константин Желев Димов

Председател на Съвета на Директорите


Лекар, лицево-челюстна хирургия УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" ЕАД.

д-р Атанас Живков Кацаров

Заместник председател на Съвета на Директорите


От 1994г. работи в институт „Н. И. Пирогов” като волунтиер, стажант и специализант в Първа травматологична клиника-възрастни. От 2004г. работи в Клиника по детска травматология. - От август 2014 г. е временно изпълняващ длъжността началник клиника. От август 2014 г. е заместник-председател на Съвета на директорите на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". През 2009г. придобива магистърска степен по „Здравен мениджмънт”. През 2012г. - Носител на наградата „Борец за правата на пациентите” на български пациентси форум, на името на „Даниела Сеизова-в името на живота”. Има повече от 30 публикации и участия в специализирани конгреси. Специализира във Франция и Холандия. Говори свободно 5 езика.

проф. д-р Стоян Георгиев Миланов

Член на Съвета на директорите


Проф. д-р Стоян Миланов е изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”. През 1996 г. завършва Медицина в МУ- град София. 6 години по-късно придобива специалност Анестезиология и Интензивно Лечение. През 2008 година придобива специалност Спешна Медицина, а 2 години по-късно и Обществено Здраве и Здравен Мениджмънт. През 2004 г. е назначен като началник сектор Септичен към Клиника по Спешна Анестезиология и Интензивно Лечение. От 2007 г. до ноември 2012 г. е началник на Клиника по Интензивно лечение и Шокова Зала в Институт Пирогов. Изпълнителен директор на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов” от януари 2013 г.

РЪКОВОДСТВО

проф. д-р Стоян Миланов, д.м.

Изпълнителен директор


проф. д-р Стоян Миланов е Изпълнителен директор на УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 30.01.2013г. Преди това е бил изпълняващ дейнoстта изпълнителен директор, заместник-директор по лечебната дейност и началник на клиниката за интензивно лечение.
проф. Миланов е национален консултант по анестезиология и интензивно лечение, преди това е бил републикански консултатнт по анестезиология и интензивно лечение, доцент по анестезиология и интензивно лечение и доцент към катедрата по Спешна медицина при МУ-София. От лятото на 2013 г. е председател на Българското дружество по спешна медицина.

д-р Стоян Сопотенски

Заместник-директор по лечебната дейност


Д-р Стоян Сопотенски е заместник-директор по лечебната дейност от м. ноември 2012г. Работи в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” от 1992г. като хирург в Първа хирургична клиника, а от 2007г. е началник на Спешно приемно и консултативно отделение.
Д-р Сопотенски е хирург с две специалности – обща хирургия и гръдна хирургия и е магистър по здравен мениджмънт. Д-р Сопотенски е заместник председател на контролната комисия на лекарския съюз.

Красимир Данаилов

Заместник-директор по икономическите дейности


д-р Галина Тодорова-Павлова

Заместник-директор по административната дейност


Д-р Галина Тодорова-Павлова е заместник изпълнителен директор по административната дейност на УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов" от 21.02.2013г.
Притежава богат административен опит като управител на медицински и диагностично-консултативни центрове, главен експерт в Министерство на Здравеопазването и главен специалист към Столична община.
Има признати специалности по Детски болести, Социална медицина и здравен мениджмънт и Детска ревмокардиология.
Професионална квалификация по Мениджмънт на здравеопазването и Мениджмънт на качеството на болниците. Експерт по оценка и акредитация на лечебни заведения.

Доц. д-р Олег Чолаков

Заместник-директор по научната дейност


Даниела Горанова

Главна медицинска сестра


През 1985 година се дипломира като Медицинска сестра- Общ Профил в ПМИ "Йорданка Филаретова" гр. София. През 1990 година заема поста Старша сестра към Клиника по Анестезиология и Интензивно лечение - Пирогов. От юли 2015 година е временно изпълняваща длъжността Главна сестра на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов". Има бакалаварска степен по специалността - Здравни Грижи. През 2005 придобива специалност Болнична Хигиена, превенция и контрол на инфекцията. През 2011 година придобива специалност по Анестезиология и Интензивно лечение. Има участия в национални и европейски конгреси.

Химн на Пирогов

Представен на тържеството по случай 200 - годишнината от рождението на Н. И. Пирогов.

Mузика и текст Димитър Киров.